• Място на свободен дух и модерни решения

Търсене

BG Web Counters


Tyxo.bg counter

Посещения през предишния месец

Моите 12 години (есе)

Публикувано от Н. Генкова 19 май 2014



Слънцето тъкмо е изгряло, когато отварям малката раничка. Набързо слагам в нея чифт амбиции, шишенце нетърпеливост, сандвич с ентусиазъм и щипка страх от новото. Мятам я на рамо и се затичвам безгрижно към прага, минавайки през огледалото, откъдето ме гледа една малко, русичко, усмихнато момиченце с липсващо зъбче. А на врата ме чака цялото семейство с насълзени, но щастливи очи. Изпращат ме и поемам на едно дълго пътешествие, пълно с приключения в непознати за мен земи.

Почти е обяд, когато се завръщам у дома. Някак си неусетно, като вятъра, дванадесет години се бяха изплъзнали между пръстите ми, бяха профучали покрай мен, разрошвайки косите ми. И на прага отново ме чакат същите хора, със същите очи и сякаш никога не съм тръгвала, но това чувство бързо ме напуска, когато виждам пред мен едно пораснало момиче, променено, съзряло и все пак с онази детска невинна усмивка - отражението ми. Свалям багажа и отдъхвам, защото раницата вече е голяма и понатежала.

- Колко си пораснала!

- А все едно беше вчера, когато замина…

- Дванадесет години!

- Е, хайде… разказвай вече!

- Добре, добре - усмихвам се, – но първо елате да седнем. Е, откъде да подхвана. Началото ми звучи добре. Пътуването започна като едно голямо веселие - нови приятели, нови знания, много игри и всичко беше озвучено от звъна на смеха. Но малко по малко то започна да става все по-трудно и по-трудно, объркано. Преходът между познатото и непознатото от плавен се превърна  в бурен. Всеки един от другарите ми започна по свой начин да се справя с промяната, да пораства и така се отдалечихме, но все пак успях да запазя до себе си няколко верни и добри спътници. И така, времето минаваше – едни дни бяха дъждовни, мрачни, кални, а стрелките на часовника от време на време застиваха мързеливо. Колко трудно ми беше тогава да стана от леглото и да продължа. Но други пък бяха слънчеви, топли, без облаче на небето и тогава се усмихвах, поглеждах хората около мен и те отвръщаха със същото искрящо изражение. Изморително беше… но хубаво.

Настъпи кратка тишина - някои са усмихнати, други замислени.

- Но знаете ли какво осъзнавам сега - не е важно пътешествието само по себе си , колкото себеоткриването и себеопознаването по време на него. Изграждането ти като уникална личност, превръщането ти в човек с ясни морални ценности, с опит от преживяното.

Отново всички замълчаха, но този път осъзнах защо – с моите думи те си припомняха своето приключение и с умиление гледаха към тези изминали години.

- А… сега накъде?

- Ново пътешествие, разбира се.

Йова Петкова, 12.а клас

                                                                                         

Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник