• Място на свободен дух и модерни решения

Търсене

BG Web Counters


Tyxo.bg counter

Посещения през предишния месец

Моите 12 години (есе)

Публикувано от Н. Генкова 19 май 2014



Броени дни остават до момента, в който за последен път за мен ще прозвучи училищният звънец. Струва ми се невероятно, но това е самата истина. Балната ми рокля вече е в гардероба, текат последните приготовления за абитуриентския ми бал. И... това е! Моите 12 ученически години съвсем скоро ще бъдат минало. Съвсем скоро ще бъда свободна да управлявам живота си по моите правила и закони. Нямам търпение да полетя в галоп след мечтите си, към непознатото. Щастлива съм и мисля, че съм готова да посрещна предизвикателствата, които ме очакват по-нататък в живота ми.
  
Много пъти съм мечтала за времето, когато ще завърша училище. Понякога, отегчена от уроците и от монотонността на ученическите дни, ми се е струвало, че този край никога няма да настъпи. Но сега, ето че той наближава, а на мен ми става все по-тъжно и ми се иска, ако има начин, да се отложи във времето.
  
Напоследък все по-често се замислям за изминалите 12 години. За усещането, което първо се появява в мен, когато си спомням за ученическия ми живот. И колкото и странно да звучи, първата дума, с която се сещам да характеризирам тези 12 години, е безгрижие. Въпреки упорития труд, многото уроци, изпитвания, контролни и всякакви други предизвикателства, моите ученически години наистина бяха безгрижни. Може би заради непрестанната подкрепа на моите родители, заради помощта на учителите ми или просто заради моята детска наивност, но през цялото това време аз се чувствах спокойна и уверена.
  
През тези 12 години палавото и непокорно хлапе, което бях в началото, постепенно се превърна в отговорна, амбициозна и мисля, доста уравновесена млада дама. Колко ли усилия, нерви и търпение е струвало това на всички около мен? На мама и татко, на които се е налагало да прощават много мои грешки, на учителите, които не просто са ми преподавали по определен предмет, а са оставили траен отпечатък върху формирането ми като личност, мога да кажа само „Благодаря!“. Надявам се един ден да се гордеят с мен.
  
През тези 12 ученически години се трудих много. Понякога бях удовлетворена от положените усилия, друг път – леко разочарована. Но независимо от победите и загубите, най-важното е, че през този период аз се научих да се боря за това, което искам. Разбрах, че за да постигна нещо, трябва да съм упорита и да преследвам целите си докрай.
  
Моите 12 ученически години! Времето от първия учебен ден до абитуриентския бал, от първата написана буква до зрелостните изпити! Времето от детството до порастването!
  
На пръв поглед много дълъг период. А свърши като един миг. И колкото и да не ми се вярва, за мен ще удари последният училищен звънец. И този път няма да ме подкани да вляза в час, а напротив. Ще затвори училищната врата зад гърба ми завинаги. Свободата, за която през тези години толкова много мечтаех. А дали някога ще се чувствам по-свободна, отколкото през ученическите години, само времето ще покаже!

Ива Петкова, 12.а клас

Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник