В една стая на прекрасен дворец имало саксия с теменужка и огледало. Цветето било сърдито:
- Как така ме изоставиха тук! Аз съм толкова
красива!
Огледалото я успокоявало и
съветвало:
- Красива си, но не трябва да
бъдеш толкова суетна.
Цветето се разсърдило и казало:
- Ще им покажа, че не могат без
мен! Сега ще избягам и дворецът ще стане тъжен и грозен!
Наклонила теменужката своята
саксийка, скочила през прозореца и тупнала на земята. Коренчето й се скъсало и
тя загинала. От суета и себелюбие не знаела, че цветята не могат да живеят без
своите корени.
Така е и при човека: глупакът се
мисли за всемогъщ и най-важен, а умният знае своите възможности.
Кристиян Николов, 6.б клас
