„... и България ще блести свети...“. За огромно съжаление, мечтите на Апостола днес изглеждат сякаш по-неосъществими от всякога. Сега тези думи предизвикват у повечето българи само безнадеждна усмивка. Какъв блясък?! Каква светлина?! Нали в България живеят едни от най-тъжните хора в Европа. Голяма част от тях са отчаяни. Други са обхванати от безразличие към истински важните неща в живота. Днес България „блести“ единствено с корупция, с мизерия, с бедност. Българите не смеят да рaждат децата си, защото не са сигурни, че ще могат да ги отгледат. Другите страни от Европейския съюз се страхуват от нас, но не защото сме силни, а точно обратното.
„... и България ще блести и свети...“ – едва ли някой в скъпата ни родина днес вярва, че мечтата на Апостола е осъществима. А може би трябва да се замислим над тези думи. Може би точно затова, че българите не вярват особено в собствените си сили, е причината за сегашното ни положение. Защото ние винаги се стремим да се харесаме на „големите“, да подражаваме на силните, да разчитаме, че някой ще ни отлепи от дъното. А когато Левски е мечтаел за „блестяща“ и „светеща“ България, времената не са били по-добри от сегашните. И въпреки всичко той вярва, че България има сили да промени съдбата си и до сетния си дъх се бори за това.
„... и България ще блести и свети...“. Не съм сигурна, че в момента честните, трудолюбивите, достойни и прекрасни обикновени българи имат сили и смелост да мечтаят за това. Но дори да е така, аз много обичам родината си и вярвам, че Левски добре е познавал своя народ. И щом той е вярвал в „блясъка“ и „светлината“ на България, имаме ли право ние да не вярваме?
Ива Петкова, 12.а клас
