България си ти, Цвети… Съученичката и приятелката мечта. Знам всичките ти проблеми: от А до Я. Искам да те разбера дори когато ме дразниш с твоите „шегички”. Знам за болката в коляното ти, знам и за болката в душата ти. Любовта те преобрази и отвея. Скачаш от тема на тема и всяка втора дума е… името му (на любимия), няма да го спомена, наша е тази тайна. Помагаме си в училище… Ти си бог по всички предмети. Възхищавам ти се!... Заедно пътуваме. Бяхме в Турция, Гърция, Франция… Забавлявахме се и непрекъснато сравнявахме: у нас е така, а тук – е различно. Само изкуственият свят на приказките „Дисни Ленд” ни се видя по-прекрасен от България…България си ти, Давид… Сега не си тук до мен. Дали знаят в Кентъки как превръщаш празния лист в хармония от цветове? С теб бях, когато видях за първи път падаща звезда, но съжалявам, че не си пожелах завинаги да си до мен. Сега ти си като зефира, усещам те, но не мога те видя, да те докосна… Научих, че и там правиш впечатление с екстравагантния си външен вид. Те – американчетата, не знаят с колко много неща можеш да ги изненадаш. Ако само знаеха, че си нарисувал тоалети на всичките си съученички… Сега не ти достигат английските думи и ги учиш всеки ден, а междувременно – пишеш проект за България, която още не ти липсва…
България си ти, мамо… Заченала ме в утробата, дала ми живот, пристан и заслона. Ти, святата и чиста като зората, която ме научи на първите стъпки в живота, която ме подкрепяш и ми даваш сили да се изправя след всяко падане. Тази, която ме научи, че човек трябва да пада, но да се изправя с нови сили, тази, която бдеше и винаги ще бди тялом и духом над мен, независимо дали е накрая на света или в другата земя. Всичките първи стихотворения и песни учихме заедно – „Аз съм българче” и „ Хубава си, татковино”…
България си ти, бабо, и ти, дядо… Вие, които продължихте родовите ценности, продължихте да славите предците ни и предадохте на мен бурния комитски нрав. Още помня как бленувахте да стана писателка и да разказвам за вас и героичните подвизи на прадедите ни и, надявам се, не ще ви разочаровам и ще продължа родовата мисия. Макар и да не мога да ви кажа в очите колко ви обичам и колко успехи дължа на вас, аз вярвам, че вие сте духом с мен, вие сте моите благодетели, моята сила, моето вдъхновение! Моят прадядо, Тодор Комитата – опълченеца на Шипка, и той ми дава сили, защото е важно да знаем откъде сме, какви сме и чии примери ще следваме. Българският ми корен е здрав и силен. Вълшебството му е закодирано в повтарящите се поколения наред имена Тодор и Лалю, а чрез тях се източва нишката на българското и се рисува портретът на България…
България си ти, поетът революционер с черна брада, тъмни очи, пълни с любов към българското. Кой друг, ако не Ботев, е България? Съвременният му прочит открих в една книга: „И днес, докато прекосяваме вечното настояще, наречено живот, семената на мечтите ни ще се превърнат в дървета, ще разперят клони – като птичи крила, които порейки небето, ще свържат с една-едничка линия миналото с бъдещето”…
България си ти, приятелко в огледалото – позната и непозната. С безбройните мечти вътре в теб, които като след пороен дъжд от сълзи и страдания се сбъдват неусетно, подобно на дъгата, извисяваща се красива в небосвода. Ти,с безбройните желания и внезапни изблици на страст, които все още не пускаш на свобода, а заключваш в своята съкровищница. Ти, приятелко, която носиш името Победа! Когато не те виждам в огледалото, сме едно завършено цяло – образ и същност…
Ти, Цвети, и ти, Давид, и всички ВИЕ - НИЕ сме България - с героичното минало, с неспокойното настояще и надявам се, с достойно бъдеще. Ние и България сме едно – цветен калейдоскоп: героично червено, планинско зелено, мечтано бяло. България, която оценяваме дълбоко и истински само когато сме далече от нея или когато откровено застанем пред белия лист и се замислим… Дано се замислим. Нека се замислим в хвърчащия поток на ежедневието. Да се научим не да се носим като обрулен лист без воля, а да се съпротивляваме на инертността и да черпим сили от България, пък нека се наричаме „ граждани на света”…
Виктория Комитова, 9.а клас
