България е най-бедната страна в Европейския съюз. Животът на повечето хора тук е сведен до ежедневната битка за оцеляване. Безработицата е голяма, особено сред младите хора. Държавата всеки ден е разтърсвана от корупционни скандали и нечисти сделки. Моралните ценности не са повод за възхищение. На почит са хората с лъскави возила и много пари, спечелени по съмнителен начин. Знаещите, можещите и предприемчивите отдавна са извън границата на родината ни.България е страната, в която живеят най-тъжните хора в Европа. Голяма част от тях са отчаяни. Други са обзети от безразличие към истински важните неща в живота. Основната им цел е външният блясък, който в повечето случаи трябва да прикрие невежеството, духовната пустота, простотията. Тъжно е, когато повечето ученици ходят на училище с едничката цел да покажат новите си дрехи и „перфектния“ си грим. Страшно е, когато, за да изпъкнат и да покажат, че съществуват, много хора прибягват до насилие и наркотици.
Кафенетата денем са препълнени от младежи, които стоят на чаша кафе и безцелно пропиляват поредния си ден. Някои от тях са избягали от час, други са останали без работа, а трети никога не са работили. Безотговорност, липса на перспектива, мързел. Каквато и да е причината за тази картинка, тя е страшна и тъжна...
България си ти – не, не съм съгласна. Това не съм аз или поне все още не съм! Аз не искам да живея така. Искам да избягам от всеобщата апатия, поставям си цели и ги преследвам с цената на силна воля и много усилия.
Аз имам мечти. Мечтая да бъда част от една друга България, която се развива и просперира. Държава, която впримчва знанията, енергията и необременените мозъци на младите хора. Нищо, че нямат опит, те имат нещо много по-ценно – огромното желание да се развиват и да променят света към по-добро.
Аз искам да бъда част от България, гражданите на която се чувстват необходими и значими, а също и полезни за самите себе си. Защото когато един младеж е дал много от себе си, инвестирал е в образованието си пари, често взети на кредит, и знае какво иска, той няма да се спре пред неуредиците в държавата. Ще продължи да преследва мечтите си, но най-вероятно извън нейните граници.
България си ти – това ще бъде така, ако имам шанс да се развивам, ако не се налага да свеждам очи пред невежеството, пред пошлостта и корупцията. Ако бъда уважавана и възнаграждавана за труда, който полагам, за качествата, които притежавам, за това, което съм.
Не съм сигурна, че в момента България може да се идентифицира с честните, трудолюбиви, достойни и прекрасни обикновени българи, които се чувстват ужасно в собствената си родина. Но дори да е така, аз много я обичам и винаги ще я нося в сърцето си като символ на всичко най-мило и свято. И знам, че ако някога се наложи да я напусна, то ще е със сълзи на очи.
Ива Петкова, 12.а клас
