Здравейте, мамо и тате!
Знам, че много ще се учудите, когато получите това писмо. Не очаквате да ви пиша, защото всеки ден се чуваме по телефона или чрез скайп. Но днес се чувствам доста самотна и ми дойде някак си отвътре да ви драсна няколко реда. А и си представих приятните емоции и голямата ви изненада, когато намерите плика в пощенската кутия. Така че започвам.
Днес е неделя. Събудих се, но дълго време лежах в леглото. Не ми се ставаше. Нямам планове за деня и както изглежда, ще го изкарам сама. Делничните дни минават бързо. Ходя на лекции, после излизам с колегите. В събота също си намирам занимания, но през неделните дни се чувствам самотна и тогава най-много ми липсвате.
Снощи тук заваля първият сняг. Тази сутрин навън вече беше побеляло. Загледах се в падащите снежинки и ме обзеха спомени.
Неделя е! Аз към в къщи, в моята стая. Събуждам се от внезапно нахлулата светлина през прозореца. Отварям очи. Виждам теб, мамо, вдигаш щорите. Стремиш се да го правиш по-тихо, но тъй като вече е доста късно сутринта, аз се пробуждам. Протягам се и усещам топлината около себе си. Това означава само едно – тати рано-рано е запалил камината, за да се чувствам комфортно, когато се събудя. Мамо, ти ме погалваш по челото и ме подканваш да ставам, защото закуската ще изстине. Мързеливо се измъквам изпод завивките и поглеждам през прозореца – навън е снежнобяло, много бяло.
Влизам в кухнята. Още от вратата ме лъхва ароматът на току-що изпечената закуска и прясно свареното кафе. Този аромат е неповторим, несравним, незабравим. Сигурна съм, че така приятно ухае само в неделя и само у дома. Вие сте сервирали и ме чакате, защото, разбира се, аз съм най-важната част от семейството ни.
Започваме да закусваме. Обсипвате ме с внимание и нежност. Искате да наваксате всичко, което сте изпуснали през седмицата. Аз се чувствам важна, значима и обичана. Пламъците неуморимо играят, бързат да налапат колкото се може повече дърва, за да бъде у дома уютно и топло...
Изживяла съм толкова много подобни недели. Било ми е толкова хубаво! Но никога не съм предполагала, че тези, на пръв поглед, обикновени и повтарящи се дни, ще ми липсват толкова много. Тате, а топлината, която излъчва камината, запалена с толкова много любов и грижа за мен, продължава да ме сгрява дори когато съм толкова далеч от вкъщи...
Вчера си купих билет и три дни преди Бъдни вечер ще съм в България. Всъщност, когато получите писмото ми, вие това вече ще го знаете, защото дотогава ще се чуем много пъти. Не ви питам дали ще ме посрещнете на летището, защото съм сигурна, че ще го направите. За часа ще се уточним допълнително.
И не правете коледната украса без мен! Както всяка година, тази също искам да съм част от коледните приготовления. А що се отнася до подаръка ми – нямам нищо против да го подготвите, докато ме няма!
Това е засега от мен. Много ви обичам и с нетърпение чакам да се прибера у дома, за да изживеем заедно поредната незабравима Коледа!
Целувки,
Ива
Ива Петкова, 12.а клас
