СУ "Свети Климент Охридски" Троян

Както вече съобщихме, 12-класникът от нашето училище Стойчо Младенов е тазгодишният победител в Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”. Жури с председател писателя Георги Господинов е откроило Стойчо сред общо 56 участници на възраст от 15 до 25 години. Призовото място му осигурява издаване на първа самостоятелна книга, чийто редактор ще бъде друг член на журито – Силвия Чолева, поет, журналист, есеист, университетски преподавател. В Стара Загора, където за 30-ти път се провежда Ханчевият конкурс, Стойчо получи голямата награда „Златното яйце”, даде интервю за БНР и участва в поетична работилница, чийто домакин беше къщата музей „Гео Милев”. На 15 ноември му предстои среща в столичното читалище „Бачо Киро”, където наградените участници в конкурса ще четат свои творби. Заради Стойчо националните медии тиражираха името на Троян (виж ТУК или ТУК). Разговаряме с нашия 12-класник веднага след завръщането му от Стара Загора.


Как се почувства, след като разбра, че си победител в национален поетичен конкурс?

Не съм очаквал такава оценка и не бях в Стара Загора, когато са обявили победителя (трудно ми беше да си осигуря транспорт). Не можах да повярвам, когато в петък ми се обадиха по телефона, за да ми кажат, че всички ме чакат. На другия ден, разбира се, бях там.

Как попадна сред участниците в конкурса?

Информирах се от интернет, аз следя какви литературни конкурси се обявяват.

Откога пишеш поезия?

Първите ми опити са отпреди две години.

Аз знам за някои такива твои опити и смея да твърдя, че за кратко време много си израснал. Как стана така, че намери своя начин на изразяване чрез модерни кратки форми?

Случайно попаднах на една рецензия в интернет за стихосбирка на млад поет, Пейчо Кънев, той в момента живее в Щатите, и за пръв път срещнах такава поезия. Оттогава прочетох доста съвременни български поети - Петър Чухов, Марин Бодаков, Кева Апостолова и други. През лятото писах на редакторката на едно ново литературно списание, „Но поезия”. Казва се Петя Хайнрих и сега живее в Германия. Изпратих й 5 стихотворения, тя ми отговори и ми предложи помощ, за да намеря стила си.

Имам наблюдения, че умееш да улавяш детайла – това личи и във фотографиите, които правиш, и в експериментите ти с хайку (хайку – японско тристишие, бел. Н.Г.). Откъде се появи интересът ти към хайку? Писането в такава форма развива именно умението да усетиш смисъла в детайла, в дребното и уж незначителното.

Вглеждането в детайлите явно ми идва отвътре, не съм си давал сметка, че ги забелязвам. По хайку се увлякох скоро, преди около два месеца. В едно интервю прочетох, че е добре да се експериментира в различни жанрове, защото това обогатява поетическия опит. Във фейсбук попаднах на една група за хайку, дават ми различни съвети. Публикуваха мои стихове в един поетически блог.

Може ли да се каже, че си развил за кратко време поетическите си умения и благодарение на интернет учители?

Да. Търся поети във фейсбук, в електронни списания и блогове и получавам от тях ценни съвети.

Какво ви посъветваха на уъркшопа в Стара Загора?

Всички ни говориха, че трябва да четем – много и всякаква литература, отвсякъде по нещо да си вземем, да научим. Георги Господинов подчерта, че добрият поет трябва да се интересува от всичко - наука, музика, живопис, и че това познание придава дълбочина на писането.

А какво казаха лично на теб?

Че много от участниците са дали и добри, и недотам добри творби, а моите са им направили впечатление с единното си ниво. Разбрах също, че от 4-5 години се явяват познати участници и аз съм бил тазгодишната изненада. Усетих, че организаторите искрено ми се радват.

Какво в поетичната работилница ти хареса най-много?

Харесаха ми другите участници – млади, позитивни, които се интересуват от поезия, доста различни от обичайното ми обкръжение.

Как в Троян приеха отличието?

И роднини, и съседи много се зарадваха. Казват, че е хубаво да се чуе нещо добро за града ни. Много поздравления получих и във фейсбук от приятели и учители.

Усещаш ли се вече поет?

Още всичко ми е много странно. Това, че спечелих конкурса, ми дава самочувствие, но знам, че има още много да се развивам.

Какво още си донесе от Стара Загора, освен „Златното яйце”, планове за стихосбирка и самочувствие?

Донесох си нови приятелства и желание още повече да пиша и да чета поезия.

Призът "Златното яйце" в очакване на новия си притежател

Къщата музей "Гео Милев" в Стара Загора

Писателят Георги Господинов връчва наградата на Стойчо Младенов

ОТ ИЗПРАТЕНИТЕ ЗА КОНКУРСА