Дойде дългоочакваният ден. В събота сутринта на 19 октомври всички се събрахме пред училището. С нас бяха родителите на Мегито, родителите на Стелиян, който е в четвърти клас, брат му Калоян, сестрата на Ангел и четвъртокласничката Петя.
Дойде автобусът и ние се качихме, за да ни закара до хижата.
Пътувахме кратко и ето ни пред хижата. Оставихме си раниците и излязохме навън.
Там започна играта „Оцеляване в пустошта”. Бяхме разделени на два отбора.
Единият се казваше „Дивите котки”, а другият -
„Орлите”. Капитаните бяха Хриско и Юлка. Играта се състоеше в това да
откриваме скрити пликове с логически задачи. Първите два плика откриха
„Орлите”. Отбор „Дивите котки” реши първата задача.
Чаят, подарък от майката на Батето, вече беше готов, когато
се прибрахме в хижата за обяд. Бързо се нахранихме и излязохме навън, за да
продължим играта. Чакаха ни много задачи. Всяка една беше все по-трудна и
по-трудна. „Орлите” убедително поведоха
с резултата.
В късния следобед много се изморихме и прекъснахме играта.
Отидохме на разходка в прерията. Есента беше като приказна картина. Лудувахме и
играхме с окапалите листа. Направихме си снимка пред паметника на Тодор
Каблешков. Разхождахме се в гората и стигнахме до един голям басейн, в който
течеше минерална вода. В него имаше много малко вода, но много нападали листа и
дъждовници. Продължихме разходката покрай реката. Стигнахме до едно голямо
дърво, на което имаше завързано дълго въже. С помощта на това въже влязохме в
ролята на Тарзан, като се прехвърляхме от единия бряг на реката до другия .
Прибрахме се на топло в хижата, отново пихме чай и
господинът каза, че прекъсваме играта, защото се стъмва. Оставихме последния
решителен въпрос за неделя сутринта.
От тази година в класа имаме две нови момчета. Единият се
казва Мартин, а другият- Димитър. Марти
имаше рожден ден. Всеки от нас му беше подготвил подарък. В един момент майката
на Мегито заведе Марти до стаята му. В това време се появиха родителите на
Марти, които носеха торта, почерпка за всички деца, детско шампанско, конфети и балони. Решихме да изгасим лампите, за да
изненадаме Марти, когато слезе отгоре. Получи се много хубава изненада, поздравихме
го с песен и всеки от нас му даде подаръка си. Марти беше много щастлив.
На сутринта след закуска продължихме играта „Оцеляване в
пустошта”. Беше ни останал последният, тринадесети въпрос, който беше решаващ.
След много дълга игра и за голяма наша изненада „Дивите котки” спечелиха.
Наградата беше голяма шоколадова торта, която изядохме заедно с „Орлите”.
Автобусът дойде и ние с нежелание си тръгнахме от хижата.
Автори: Меги и Тами