Започнахме новата учебна година. Вече сме по-големи. В
понеделник, г-н Андреев ни съобщи добрата новина, че в събота ще ходим на хижа
„Хайдушка песен”. Ние много се развълнувахме. Дойде дългоочакваният ден. В събота сутринта на 19 октомври всички се събрахме пред училището. С нас бяха родителите на Мегито, родителите на Стелиян, който е в четвърти клас, брат му Калоян, сестрата на Ангел и четвъртокласничката Петя.
Дойде автобусът и ние се качихме, за да ни закара до хижата.
Пътувахме кратко и ето ни пред хижата. Оставихме си раниците и излязохме навън.
Там започна играта „Оцеляване в пустошта”. Бяхме разделени на два отбора.
Единият се казваше „Дивите котки”, а другият -
„Орлите”. Капитаните бяха Хриско и Юлка. Играта се състоеше в това да
откриваме скрити пликове с логически задачи. Първите два плика откриха
„Орлите”. Отбор „Дивите котки” реши първата задача.
Чаят, подарък от майката на Батето, вече беше готов, когато
се прибрахме в хижата за обяд. Бързо се нахранихме и излязохме навън, за да
продължим играта. Чакаха ни много задачи. Всяка една беше все по-трудна и
по-трудна. „Орлите” убедително поведоха
с резултата.
В късния следобед много се изморихме и прекъснахме играта.
Отидохме на разходка в прерията. Есента беше като приказна картина. Лудувахме и
играхме с окапалите листа. Направихме си снимка пред паметника на Тодор
Каблешков. Разхождахме се в гората и стигнахме до един голям басейн, в който
течеше минерална вода. В него имаше много малко вода, но много нападали листа и
дъждовници. Продължихме разходката покрай реката. Стигнахме до едно голямо
дърво, на което имаше завързано дълго въже. С помощта на това въже влязохме в
ролята на Тарзан, като се прехвърляхме от единия бряг на реката до другия .
Прибрахме се на топло в хижата, отново пихме чай и
господинът каза, че прекъсваме играта, защото се стъмва. Оставихме последния
решителен въпрос за неделя сутринта.
Съботната вечер беше незабравима. Всички си бяха приготвили
костюми за маскения бал. Бяхме много готини. Петя беше водеща и ни задаваше
въпроси. Едни се бяха направили на цигани, Рости - на мексиканец, Анито - на
„Жената чудо”, а аз и Тамито бяхме сестри „Парижанки”. Беше много смешно и
забавно.
От тази година в класа имаме две нови момчета. Единият се
казва Мартин, а другият- Димитър. Марти
имаше рожден ден. Всеки от нас му беше подготвил подарък. В един момент майката
на Мегито заведе Марти до стаята му. В това време се появиха родителите на
Марти, които носеха торта, почерпка за всички деца, детско шампанско, конфети и балони. Решихме да изгасим лампите, за да
изненадаме Марти, когато слезе отгоре. Получи се много хубава изненада, поздравихме
го с песен и всеки от нас му даде подаръка си. Марти беше много щастлив.
Започна купон с танци и игри. Когато навън стана мрак, ние
тръгнахме на нощен поход. Беше пълнолуние. Луната светеше толкова силно, че г-н
Андреев ни показа колко ясно се вижда в гората. Тази вечер ние разбрахме, че
може да се чете текст на лунна светлина. Върнахме се обратно в хижата и
приготвихме нашата изненада за господина. Момичетата приготвиха плодова салата
„Калина”, а момчетата - зеленчукова салата „Явор”. Господинът беше очарован от нашата изненада. Двете
салати много му харесаха. Позабавлявахме се още малко и когато напълно се
изморихме, отидохме да спим.
На сутринта след закуска продължихме играта „Оцеляване в
пустошта”. Беше ни останал последният, тринадесети въпрос, който беше решаващ.
След много дълга игра и за голяма наша изненада „Дивите котки” спечелиха.
Наградата беше голяма шоколадова торта, която изядохме заедно с „Орлите”.
Автобусът дойде и ние с нежелание си тръгнахме от хижата.
Това беше поредното приключение, през което ние разбрахме, че
сме много добър и задружен клас. Най-голямата заслуга е на нашия любим учител
г-н Андреев. Ние много го обичаме за това, че ни води на такива хубави места, и
чакаме с нетърпение следващото незабравимо преживяване.
Автори: Меги и Тами
