СИП Електронни медии
Как да отбележим един от
най-светлите български празници – Деня на
народните будители? И изобщо искаме ли да го направим? Имаме ли желание и потребност да почетем
нашите първоучители, нашите духовни водачи?
Българите очакваме с
вълнение дните, оцветени в червено в календара, за да забравим поне за малко натовареното
си ежедневие и да помързелуваме. Не се интересуваме от същността на празника и
подхождаме повърхностно към него.
Ако направим една малка
ретроспекция, ето как изглежда отбелязването на празника през последните
няколко години: в пресата се мяркат статии, които напомнят за възникването и
историята на „празника, нямащ еквивалент в Европа”, пред Президентството се
изпълнява ритуал по издигане на националното знаме и се извършва тържествена
смяна на караула, по сутрешните блокове обикалят „интелектуалци” и „книжовници”,
които ни убеждават колко важно е делото на будителите… Неминуемо някой ще
повдигне и въпроса за чуждите празници, изтъквайки как българските деца са
празнували Хелоуин предната вечер и как никой няма да обърне толкова внимание
на „нашия” празник.
И така, в малко суета,
малко шум (или пък в абсолютна апатия) 1 ноември отминава, а с него и чувството
за преклонение пред делото на личности като Солунските братя, Паисий
Хилендарски, Иван Вазов, Ботев, Левски. А ние сме това, което сме, благодарение
на тях – една древна страна, с богата материална и духовна култура. Истина е и
че сме обременени с комплекс за малоценност, но това е резултат от
отдалечаването ни от нашата идентичност, от забравянето или непознаването на
историята ни. Този проблем повдига още Паисий: „О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да се
наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или
българите не са имали царство и държава?”
За да не сме унили и
потиснати, нека тази година на 1 ноември се замислим. Само толкова. Да се
опитаме да избягаме от клишето и да отбележим Деня на народните будители, като
се събудим. Като се отърсим от
безразличието, от ежедневните грижи, от навика да сме нещастни. Нека дерзаем!
Стойчо Младенов, 12. в клас
СИП Електронни медии
