• Място на свободен дух и модерни решения


Септември отново галантно потропва на вратата на август и срамежливо подава глава, а това може да означава само едно: след моя личен празник в самото му начало следва онзи изпълнен с вълнения, специален ден. Денят, в който всички деца на възраст от 7 до 18 години ставаме рано сутринта и се приготвяме, за да пристъпим в училищния двор.

Цял живот ще помня своя първи учебен ден, в който носех поличка на точки, раничка, доста внушителна на фона на слабичката ми невръстна фигура, и букет цветя в ръка. А, щях да забравя - усмивка от край до край на лицето ми. Вървях, хванала за ръка мама, и търсех с очи своята първа класна. Любопитно хвърлях погледи към големите каки и батковци, които ме гледаха отвисоко. С уважение наблюдавах знаменосеца и асистентките му, маршируващи в такт с музиката, а може би и тайничко се мечтаех да бъда като тях някой ден. В този момент си казах, че в това училище искам да завърша. Така беше и във втори, трети, четвърти клас... та до днес. Ето че денят отново идва, но този път без планове догодина да се върне отново... поне за мен. Да, този път 15-ти септември идва, за да си отиде завинаги.

Днес отново ще пристъпя в училищния двор, този път уверено, поличката няма да е на точки, а раничката няма да бъде по-голяма от мен. Днес аз ще гледам мъниците отвисоко. Днес аз ще бъда асистентка на знаменосеца и гордо ще се усмихвам, вече изпълнила една своя детска мечта. Днес аз ще започна своя последен първи учебен ден и срещайки погледите на всички онези познати лица, които ме съпътстваха през единадесетте години в СОУ „Свети Климент Охридски“, топлина и носталгия ще изпълват очите ми. А може би и сълзи ...
 
Сълзи от щастие, че своето основно образование получих тъкмо в това прекрасно училище, съвсем близо до нашия двор, изпълнено с отдадени на работата си преподаватели. Преподаватели, които успоредно ни водеха по стръмните пътеки и на живота, и на знанията. Но и сълзи от тъга по вече изминалите най-сладки и безгрижни години от живота на всеки от нас. Незаменимите години в училище, така неусетно изтекли, оставили ми още само няколко месеца време да им се порадвам. А аз мисля да ги изживея като за последно. Затова ще изтрия сълзите, като внимавам да не изцапам бялата ръкавица, и ще се усмихна на кратките, но сладки като захарен памук последни месеци в любимото школо.

                                                                                                     Паулина Пенчева, 12.а клас

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник