СУ "Свети Климент Охридски" Троян

Единственият владетел на Рим, намерил смъртта си извън пределите на Вечния град, лежи под руините на древния град Абритус край Разград. Император Деций Траян е загинал в битка по нашите земи през 251 г от н.е., докато отбранявал империята си от нашествието на готите.

Траян Деций сложил императорския венец на главата си през 249 година, след като начело на Дунавската армия потушава бунта на легионите в Мизия срещу предшественика си Марк Юлий Филип. Смел боец, добър военачалник и предан на добродетелите на античния свят благороден римлянин, Деций бил провъзгласен от войските си за император. Той влязъл във Вечния град с триумф, който бил признат и от Сената. "Ще възстановя достойнството на Рим!", обещал в Капитолия новият владетел Гай Месий Квинт Деций, който в чест на императорското си възкачване приел и името Траян, а синовете си Херений Етруск и Хостилиан обявил за свои наследници на трона и съимператори.

Траян Деций искал да върне блясъка на разклатената от варварските нашествия империя. Той започнал да строи терми и пътища, но скоро след коронацията си трябвало да изостави мирните дела и да тръгне на война.

През 250 година многохилядна армия от германски племена, начело с готския владетел Книва, нахлула в земите на римската империя. Нашествениците преминали Дунав на няколко лъча. Те едновременно акостирали при устието на Огоста, при крепостта Нове край Свищов, при стените на Сексагинта Приста и Дорострум (сега Русе и Силистра). 75 хиляди свирепи бойци, родени в скандинавските земи и Прибалтика, се отправили към центъра на Тракия Филипопол, като по пътя си опустошавали села и градове. Те обсадили стохилядния град в низината и подпомогнати от неговия управител Луций Приск, го превзели, а предателството на римлянина възнаградили, като го обявили за император.
Така Деций бил принуден да отбранява и империята, и короната си. Той събрал войски и се отправил на север от Балкана, решен да срещне войските на Книва по време на отстъплението им, когато натоварени с плячка, те се готвели да преминат Дунав обратно на път за дома. Решителната битка между двете армии се разиграла край стените на древния Абритус край Разград.

Хроникьорите твърдят, че голямото сражение започнало в зората на първи юли 251 година. Деций ползвал съветите на командващия мизийските легиони Требониан Гал. Той посъветвал императора да раздели войските си на три. С двата отряда да удари готите, а третия да държи в резерв.

Сраженията продължили през целия ден. Следобед римляните успели да разбият готите и тръгнали да ги преследват. Така влезли в блатиста местност, която се оказала непроходима. Историографът Аврелий Виктор твърди, че маневрата, която отвела войниците на Деций в блатата, била резултат на предателство от страна на неговия военачалник. Той подмамил своите да тръгнат натам, откъдето знаел, че войска не може да премине, и така осигурил победата на варварите.

Деций видял, че победоносната му армия загива и без колебание хвърлил в боя и последния си резерв. Задно със сина си Етруск императорът застанал начело на атаката. Пръв паднал на бойното поле, прободен от копие, наследникът на Цезаря. Смутени, членовете на императорската свита започнали да го утешават, че синът му ще получи славата на римлянин, загинал за империята.

В минутите на страшна мъка владетелят на Рим показал твърдост и сила, които изумили околните. Императорът кратко заявил, че: "смъртта на един войник, не е от особено значение за битките на цялата армия." И продължил сражението начело на стопяващите се легиони. Според хроникьора Аммиан Марцелин фаталната развръзка дошла в мига, когато буйният ат, язден от императора, се подхлъзнал и хвърлил ездача си в блатото. Така храбрият Траян Деций намерил смъртта си в мочурищата, погълнали 30-хилядната римска армия, разбита край Разград от готския военачалник Книва. Предателят Требониан Гал бил провъзгласен от нашествениците за император и подписал унизителен договор за мир, според който римляните трябвало да плащат на готите данъци и контрибуции.

Кравар открива златен пегас до крепостта

Златен пегас на 2400 години е сред най-ценните артефакти, свързвани с историята на древния Абритус. Ювелирната фигурка с глава на конче тежи 475,5 грама и е без аналог в световната археологическа съкровищница.

Безценният артефакт има уникална съдба, която може да засенчи холивудските саги за Индиана Джоунс. През 1973 година земеделец от разградското село Вазово видял златно връхче да стърчи от земята в нива, където пасял кравите си. Той изровил статуетката и учуден от необичайната си находка, я показал на приятелите си трактористи. Един от тях сръчно разрязал фигурката и я предложил за пепелник на компанията. Другата половина с конската главичка отпред дали на децата от махалата да си играят. Така за съкровището узнали местните учители и те алармирали властта.

Отрязаната половинка, осквернена от трактористите обаче, изчезва. Мъжът, който я е държал последно, заминава за Турция. Така на историците са налага да гадаят дали от земята е бил изровен ритон или друг вид ритуална скулптура. Описанията на откривателя обаче дават основания да се счита, че става дума за т.нар. торевтика, изработвана в ателиетата на древните траки.

Още близо 4 кг монети от чисто злато са изкопани от руините на древната крепост. В експонатите на разградския музей днес се пазят 835 златни екземпляра, сечени в дворовете на поне 10 римски цезари.

6 от кулите са под завод

Академик Явашов пръв разкопава Хисарлъшката могила

Повече от век археолози от целия свят търсят древния Абритус, станал известен на учените от хрониките за последната битка на император Траян Деций. Пръв до руините на славната крепост стига историографът академик Анание Явашов. През 1887 година той организира разкопки върху Хисарлъшката могила, разположена югоизточно от родния му град. Българският учен енциклопедист успява да разкрие останките на базилика, строена между V и VI век. Неговите изследвания са достигнали до съвременника му Карел Шкорпил и той пръв е публикувал в западната преса сведения и предположения за скритите край Разград археологически богатства. Около 70 години по-късно, в епохата на т.нар. социалистическа индустриализация, когато багери започват да копаят основите на бъдещия фармацевтичен завод в града, от земята излизат останките на римската крепост. Това налага да се започнат систематични археологически проучвания, ръководени от проф. Теофил Иванов. Така в кратки срокове в източната част на древния град е открита голяма робовладелска частна къща - Вила Урбана, с вътрешен двор, украсен с 22 мраморни йонински колони. Проучването, продължило близо 20 години, изважда на повърхността цялата крепостна стена на Абритус, която е имала 35 триетажни кули и четири порти. Плановете за изграждането на лекарствения завод обаче влезли в противоречие с находките от миналото и тоталитарната власт разрешава Абритус да бъде възстановен частично, за да остане територия, нужна и за завода гигант. Така шест от кулите и западната порта на града сега лежат неразкрити под основите на фармацевтичното предприятие.

За сметка на това останалите руини днес са отлично възстановени, консервирани и достъпни за туристите и почитателите на историята. В момента археологическият резерват "Абритус", разположен върху 1000 дка площ, е сред най-добре поддържаните антични комплекси в света. Това обявиха 300 археолози от целия свят, присъствали на международния лимес конгрес, състоял се през 2012 година в Русе, след като посетиха крепостта, донесла славата и гибелта на Траян Деций.

Вечният град аплодира наши центуриони

Хиляди участници в историческия фестивал "Раждането на Рим" аплодираха през май 2012 г. аниматори от Разград, дошли във Вечния град да представят "Чудесата на България". Облечени в тоги на римляните от Долна Скития и с униформи на центуриони от 11-ти Клавдиев легион, нашенци преминаха по "Виа Венето" с табелата на древния Абритус.

Решението на разградчани да се включат в шествието като граждани на древен римски град впечатли публиката в Рим. Радио "Ватиканът" посвети 10-минутен репортаж на наследниците на римската култура от нашите земи.

Участието на Разград във фестивала "Натале де Рома" бе заедно с клуба по възстановки "Скития минор" от Добрич. Българска група бе включена за първи път миналата година в тържествата, които се провеждат за десети път край Колизеума. Разградските любители на историята обаче планират да участват във фестивала ежегодно. В момента в рамките на проекта "Абритус - мистика и реалност" се шият тогите и военните униформи за аниматорите, с които те ще се представят на шествията в града на Цезарите.

Въртят на 3D боя с варварите

Проект за 6 млн. лв. ще превърне археологическия резерват "Абритус" в туристическа дестинация, която да привлича хиляди посетители.

Проектът "Мистика и реалност", който в момента се изпълнява от общината, предвижда да се възстановят и консервират всички елементи на комплекса, да се изгради съвременен визиторски център с кинозала за 3D прожекции и атракционен комплекс. В него посетителите ще могат да виждат на живо как е протичал денят в миналото. Ателиета на открито ще демонстрират занаятите на древността, ще се разхождат по възстановените улици, ще обикалят форума на римския град. Специална сцена ще даде възможност да се играят възстановки на прочутата битка на Траян Деций с варварите. В ултрасъвременното кино пък ще се въртят ленти с киноразкази от историята на Рим и неговите владетели. Проектът се финансира със средства от ОП "Регионално развитие" на Брюксел. Преди месец управляващият проекта екип обяви, че замразява за неопределено време работата на терена, защото при строително-монтажните и изкопни работи са открити нови археологически ценности. Предстои историците да проучат площадката и чак след като теренът бъде обработен, работите по строителство ще бъдат възстановени.