В годините на своето обучение той е постигнал успех 6.00. На държавните зрелостни изпити също се представи блестящо. На избраната от него втора матура по английски език Владислав Нанков постигна успех 5.82, а по български език и литература отличен 6.00.
Многократно участва в състезанията, организирани в рамките на Климентови дни, като през годините печели 1-во място по математика, 2-ро място по английски език, 1-во място по география. Всяка учебна година в периода 2008 - 2012 се класира за областните кръгове на олимпиадите по български език и литература, английски език, химия, физика, биология, география. През учебната 2008/2009 участва в математическо състезание „Европейско кенгуру“ и във Великденско математическо състезание, където е класиран съответно на 2 и 3 място. В 9. клас участва във Второ национално състезание за ключови компетентности по природни науки, където печели 1-во място. Участва и в екопроекта „Две шепи вода“. На Националното състезание по природни науки и екология, провело се през 2011 година в град Смолян , той получава оценка Много добър 5.25. Два пъти изключително достойно се представя и на Национално състезание по химия и опазване на околната среда.
Две години е председател на Ученическия съвет, в който способността му да изслушва и приема различни мнения, да организира работата на ученическата общност го превръщат в значима фигура в училищния живот.
Ето и речта му при връчването на дипломите за завършено средно образование:
Уважаема г-жо Директор,
Скъпи ученици от випуск 29 на СОУ”Св. Климент Охридски”,
Драги учители, родители и гости,
Уважаеми г-н Христов,
Тази вечер сме заедно на нашето дипломиране - събитие, което ни изпълва с гордост, но и ни изправя пред нови отговорности и предизвикателства. Днес за нас се затваря една врата - на нас като ученици, за да се отворят много други, които да ни въведат в кръговрата на живота. Раздялата ни натъжава, но и ни прави по-мъдри, по-отговорни, по-зрели.
Измина и последната ни година в училище. Последната година с най-истинските приятели, последните часове с любимите и по-любимите ни учители. Година, която отлетя като един миг, също като останалите 11. Внезапно се оказваме на прага на живота и осъзнаваме, че няма връщане назад. Може би ще ни се иска отново да сме ученици, но вече е късно. От днес всичко е в нашите ръце. Днес, загледани в бъдещето, ние сме големи хора, готови да следват целите и мечтите си. Предстои ни да се сблъскваме с изпитания и моменти на себедоказване.
Независимо кои сме, къде сме и как се чувстваме, нека нито за миг не губим вяра в силите и възможностите си, нека не се предаваме пред трудностите и не се отчайваме от първите си неуспехи.
От днес нататък училищните уроци ще бъдат заменени от житейските поуки. Вероятно бъдещето ни няма да е никак лесно, трудностите може би ще бъдат много. По своя път ще падаме, ще ставаме, ще се учим от грешките си, но вярвам, че всеки един от нас ще съхрани детското у себе си и ще помним и почитаме своите родители и учители, защото те са истинската ни морална упора и подкрепа.
Скъпи родители, ние, вашите пораснали деца, винаги ще се нуждаем от вас и често ще търсим топлината и закрилата на родния дом. Вярвайте в нас и ни подкрепяйте!
Драги учители, г-жо Директор, г-н Христов, благодарим ви за всичко, на което ни научихте, дадохте ни и направихте за нас през всичките тези години. Вие не ни бяхте просто учители и класни ръководители, вие бяхте и наши истински приятели, поощрявахте ни и ни съветвахте. Вие ни научихте на доброта и човечност, на търпение и упоритост. И въпреки че понякога ви създавахме проблеми и тревоги, вие винаги бяхте до нас и ни показвахте грешките.
Обръщайки се назад, осъзнавам, че подкрепата на моите съученици от 12. А клас винаги ме е карала да се усмихвам в трудни моменти и ми е помагала да реализирам желанията си. Скъпи съученици, благодаря ви за взаимното доверие и споделените мигове. През нашите 5 години доказахме, че различията се преодоляват лесно, че с упорит и задружен труд няма непреодолими препятствия. Днес ние се разделяме, но истинските приятелства между нас ще ни свързват винаги. Позволявам си от името на всички ни да благодаря на невероятната ни класна, г-жа Цветанка Босева, за това, че споделяше с нас всеки успех, всяка несполука, винаги беше толерантна към идеите ни и ни учеше да ценим труда си.
Обръщам се с дълбока признателност към моята първа класна ръководителка г-жа Ценка Василева. Винаги ще пазя спомена за жената, която ми подаде ласкаво ръка при моята първа среща с училище, която първа ми показа магията на буквите и възпита у мен любов към науката. Благодаря Ви!
Всяка приказка има свое начало и своя край. Днес ние слагаме край на една приказка, за да дадем началото на нова. Ние сме едва в началото на приказката на живота, не трябва да бързаме, защото, както е казал Левски, „времето е в нас и ние сме във времето”.
За мен е чест, че 12 години бях ученик на СОУ”Свети Климент Охридски” – място на свободен дух и модерни решения!
Благодаря ви и приятна вечер!
