Времената се менят, хората се променят,
мисленето и нравите им също. Поколенията днес по никакъв начин не могат да
бъдат сравнявани с тези преди 40-50 години.
Бързо изменящият се съвременен свят налага на
хората да се адаптират бързо, ако не искат да бъдат смятани за „старомодни“,
„странни“ и дори „задръстени“. Младежите, като частта от човечеството с „най-свеж“ ум, са тези, които най-лесно се
приспособяват да живеят модерно. С всички нови технологии, които се обновяват
изключително бързо, на един „тийн“ би му било много по-лесно да свикне,
отколкото на човек на 60-годишна
възраст.
Аз, като тинейджър, спадащ към групата на младежите, много пъти се е
случвало да разяснявам на родителите си как се борави с дадена новоизлязла
„джаджа“. Лесната адаптация, уменията ни да работим с новите продукти,
познанията ни в областта на интернет и технологиите несъмнено са един голям
плюс за нас. Но какъв бледнеещ плюс е това
на фона на всичко друго, което ние правим?
Млади сме, свободни сме, целият живот е пред
нас. Това ни кара да мислим, че всичко ни е позволено и не може да ни се случи
нищо лошо. Искаме да вкусим всичко от живота с оправданието „човек трябва да
опита от всичко“. Искаме да сме популярни и да се харесваме на другите –
заслепени сме. Затова пушим, пием, употребяваме наркотици, лъжем родителите си,
като си мислим, че това ни прави „готини“. Действаме импулсивно, правим глупости, бием се, бягаме от училище.
А когато учителят се опита да ни спре, реакцията ни е „Какъв ми е този на мен,
че да ми казва какво да правя?!“. Какъв ли? Той всъщност е човек, може би
родител, който стотици пъти се е сблъсквал с такива като нас, знае кое е
правилно и кое не е и е наясно, че действията ни не биха довели до нищо добро
за нас и за хората около нас. Загубили сме уважението към родителите си, не сме
респектирани от тях. Та ние дори не уважаваме самите себе си, съдейки по
нещата, които вършим. Все по-често срещани са разговорите помежду ни от типа:
„Леле, а снощи как се напих, си нямаш идея, човече! Бог знае как са ме носили
до вкъщи...“ или „Брат, какво беше това, дето го пушихме? Имах чувството, че си
редя мозъка на пъзел“. На всичкото отгоре възрастта, в която се намираме, е
много деликатна. Кара ни да взимаме спонтанни решения, да действаме, без да
обмисляме добре, да бъдем несигурни и избухливи. Всичко това, заедно със
свободата, която имаме, води до нежеланото падение. То засяга поведението ни,
възпитанието, дори мисленето.
Много жалко е, че сме заети да си пилеем времето
с ненужни неща, вместо да направим нещо полезно, да помогнем. Сега сме млади, безразсъдни и
безгрижни, но скоро ще попаднем в общество, в което, за да оцелеем, трябва да
се научим на ред и дисциплина.
Анна-Мария
Христова, 11.а клас
