Със сигурност всеки от нас е чувал израза „Ех, какви бяхме
ние на времето“ или пък думи като „Като нашето поколение няма и да има вече“ от
някои баби и дядовци, и то неведнъж. Ами прави са, съвсем в реда на нещата е
по-възрастните да намират „кусури“ на младите и така е с всяко следващо
поколение. Истината е обаче, че не и необходимо разбиранията и моралът да са
еднакви, защото всяко едно поколение си има своите преимущества и недостатъци,
в това е неговият чар.
Никога няма да има безукорна младеж, а дали е във възход
или падение, се определя от това колко добре се справя с пречките и дали
максимално се възползва от възможностите, които получава. А днешната младеж?
Това сме ние - децата на 90-те години на 20.век, децата на развиващите се електронни технологии и стресовото забързано ежедневие. Ние все по-рядко тичаме заедно със съседчетата по тротоара с филия с лютеница в ръка, но редовно „се разхождаме“ по световноизвестни булеварди, сърфирайки в интернет. Почти не поглеждаме през прозореца, за да се насладим на гората или да потърсим с поглед човека на отсрещната тераса, но пък „гледаме“ през десетки други прозорци в социалните мрежи и общуваме едновременно с десет такива като симпатичното момче на терасата и красивата руса госпожица няколко етажа по-надолу. Разбира се, че най-доброто положение е някъде по средата и виждам, че все повече млади хора оставят компютъра в почивка заради разходка сред природата. Но това е реалността и потопът от информация не спира да ни залива. А той е наистина дълбок. Нашето поколение борави с информация в пъти повече от което и да е предишно, което ни позволява да усъвършенстваме избирателните си умения и ни превръща в истински „тарикатчета“, когато се стигне до дълъг урок за учене. Мисля, че хитростта и находчивостта са качества, които всеки трябва да притежава в свят, в който всичко се движи с доста висока скорост.
Справяме се с изискванията, които валят върху нас, и то
виртуозно, и макар че много хора биха заговорили за неправилните начини, по
които това става, факт е, че жонглираме с много топки и рядко изпускаме някоя
от тях. Редно е да се гордеем с резултатите от скорошно международно проучване,
сочещо българските млади хора като тези с най-висока обща култура в Европа.
Всичко това, за съжаление, в условията на финансова криза, бедност, нисък
стандарт на живот, озлобление и понякога дори животинска борба за оцеляване.
Днешното поколение притежава амбиции и напредничаво мислене,
желание за реализация и едно по-добро бъдеще. Сега, докато четете това, сигурно
пред очите ви се сменят заглавията във вестниците или личен опит с познати за
алкохолните запои, наркотиците, слабите оценки в училище, преобръщането на
ценностите, и си мислите: „Разбира се, че ще хвали, та нали и тя принадлежи на
това поколение!“. Нека обаче учтиво ви помоля да не забравяте, че именно в това
е същността на младостта. Ние сме млади, за да се забавляваме, за да грешим, за
да правим глупости - понякога непоправими. Ние сме малки диамантчета, блещукащи
в небето в очакване на своя звезден миг. А моето поколение определено знае как
да го получи!
Сега си припомнете онази мъглява слънчева сутрин преди
години, в която се събудихте след шумния купон предната вечер. Възход или падение
е това? Всяко поколение претърпява своите възходи и падения. Днешната младеж
изживява най-хубавите си години безотговорно и неправилно, но обещава да
начертае светъл път към бъдещето, което безспорно бихме нарекли възход.
Паулина Пенчева, 11.а клас
