• Място на свободен дух и модерни решения

Търсене

BG Web Counters


Tyxo.bg counter

Посещения през предишния месец

Омагьосаните коне

Публикувано от Neli Genkova 23 ноември 2012


          Беше люта и студена зима. Лунапаркът беше оживен както винаги. Скоро щеше да се стъмни. Всички родители упорито молеха своите деца да тръгват.
         След половин час лунапаркът опустя. Беше тиха и студена вечер и всички бързаха към домовете си. Наблизо имаше дом за сираци. Всеки ден горките самотни деца гледаха през прозорците към другите деца, които заедно с родителите си се забавляваха.
         Едно от децата с красиви сини очи и дълга руса коса, която се спускаше като водопад и обвиваше нежно слабичките рамене, най-много от всички мечтаеше да се качи на въртележката  с кончета. Всичките бяха бели, с дълги бухнали гриви и опашки.
         Когато вече всички спяха, на момичето му се стори, че някакъв глас му нашепва , че вратата не е заключена. То набързо стана от леглото си и отиде да провери. И наистина - някой неволно бе забравил да заключи. Момичето, на име Маги, си втурна, без да губи време, към притихналия лунапарк.
         Много лесно то намери въртележката, тъй като я бе гледало стотици пъти през прозореца. Маги стоеше и гледаше в захлас кончетата и дори не усещаше студа наоколо. Когато понечи да се качи на гърба на едно от кончетата, то се размърда и проговори с човешки глас.
       -    Мило дете, какво правиш  тук само през нощта ?
       Маги  го гледаше с недоумение, без да се уплаши, и му проговори с тих глас:
       -    Аз съм сираче и дойдох от дома, защото много исках да се повозя на тази въртележка.
       Кончето й разреши да се качи. После се отдели от въртележката и пое по широката алея. Детето  бе се вкопчило в красивата дълга грива на коня. Те излязоха от лунапарка и се понесоха по осветените с огромни фенери улици. Маги разглеждаше витрините с красиви играчки, накити и разноцветни дрехи. Тя беше във възторг от видяното. На една от витрините имаше безброй много плюшени играчки . Най-красива от тях бе едно бяло мече с черни петна по тялото - малка панда. Детето много го хареса  и му се прииска да го има, но добре знаеше, че не може да има всичко, което поиска, затова нищо не каза. След като обикаляха така дълго време, конят пое обратно и те отново се върнаха в лунапарка.  Маги го попита:
       -    А ти защо можеш да говориш ?
       Докато се люлееше, конят започна да й разказва  своята история.
       -   Някога, много отдавна, аз бях принцеса. Влюбих се в момъка, който се грижеше за конете в палата на баща ми. Той бе много мил и внимателен. Обичаше ме и беше готов на всичко за мен. Знаехме, че баща ми няма да разреши да се омъжа да него, и  затова решихме да избягаме. Една нощ той оседла два коня – бели, с дълги гриви. Но баща ми бе чул конския тропот и се събуди. Разбра какво сме намислили, много се ядоса и ни омагьоса да бъдем коне до края на дните си. Майка се опита  да смекчи проклятието - направи така,че през деня да сме част от познатата ти  въртележка, а през нощта да оживяваме  и свободно да се разхождаме по света. Оттогава аз и съпругът ми сме омагьосани и живеем тук. Магията може да се развали само ако някой от все сърце пожертва нещо свое за нас.
         Маги толкова хареса този женски глас, че веднага реши да помогне. А тя нямаше нищо свое освен дългите си руси коси, на които всички се радваха.
         Изведнъж Маги побягна в тъмницата и се върна с парче стъкло, с което тя отряза хубавата си коса, и каза:
         -    Ето, давам ви своите коси, защото нямам нищо друго, което да ви дам.
         В този момент магията се развали и конете се превърнаха в хубава жена и хубав мъж. Косите на малката Маги, дадени от сърце, ги спасиха. Те се втурнаха и взеха  Маги на ръце. Започнаха да я прегръщат и целуват.
         Жената попита Маги:
         -    Ние винаги сме искали да имаме свое дете. Искаш ли да останеш с нас?
        Сините очи на малката Маги се наляха със сълзи от умиление. Гърлото й беше свито и не  можа да отговори, само поклати глава.
        Ето как лошите дни за Маги останаха само в спомените й и тя беше възнаградена за доброто сърце и готовността да даде всичко свое, за да помогне на  другите, които са в беда. Така всички заживяха щастливо. А незнайно как някой беше оставил красивата малка панда  пред вратата на  Маги. Тя много й се зарадва.

Ванеса Маринова, 7. клас, ОУ ”Васил Левски” - с. Торос
     

Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник