Различни трудови акции през годините са ни убедили, че нашето
училище никога не е страдало от недостиг на работливи млади хора. Доказват го и
двама деветокласници от Б-паралелката – Благовест Кирилов и Димитър Королезов. Те доброволно и без специална покана отделиха
два дни, за да освежат с боядисване един от училищните кабинети (през първия
ден им помагаше и съученикът им Мартин Акимов). Разбрахме, че момчетата редовно
помагат и в други училищни акции – при пренасяне на училищната библиотека,
монтиране на съоръжения в двора и т.н. Тяхната бояджийска инициатива беше повод
да поговорим за труда, порастването, училищната среда и отговорностите към нея.
Оказа се, че освен добри бояджии двамата са и добри събеседници.
Какво бихте отговорили на онези, които ще кажат, че е
глупаво да дарявате така труда си на училището?
Благовест: Защо не? И без друго имаме свободно време, а
сега, след ремонта, ще е по-приятно за нас и за останалите. Имаме още толкова
години да прекарваме в училището. А и за учителите е важно да влизат сред
по-добри условия.
Димитър: Това ще го кажат мързеливите хора. Аз също мисля,
че обстановката е важна за обучението.
Трябва да ни е приятно тук.
Как оценявате тазгодишните промени в училищната сграда?
Димитър: Много е хубаво на първия етаж, не е като преди. Все
едно влязох в друго училище.
Благовест: Дано се запази така. Добре е, че на първия етаж
има чешма – сега ще можем да пием вода оттам, вместо непрекъснато да ходим до
чешмите в тоалетната, което е малко некомфортно.
Благовест и Димитър: От нас, учениците.
Защо някои ученици се държат различно в различна среда: едни
са вкъщи или на по-луксозни места, а други - в училище?
Благовест: Всеки търси изява. Някои просто се правят на интересни,
за да им се обърне внимание. Освен това вкъщи има кой да ти се скара, има
повече контрол.
Димитър: Тук е мястото да си покажат магариите.
А вие имали ли сте такива периоди?
Благовест: В пети клас нарочно счупих една плочка (още ми
стои белегът на ръката). Стана много грозно. Няма смисъл от магарии.
Димитър: Аз на половината училище съм сменил прозорците.
Тогава можем ли да кажем, че междувременно сте пораснали?
Благовест: Да, осъзнаваме повече неща.
С всички ли се случва това порастване през училищните
години?
Димитър: Не. Мога да дам примери.
От какво зависи това да се случи?
Благовест: От семейното възпитание.
Димитър: Според мен от самия човек си зависи.
Много ученици в днешно време се хващат някъде на работа.
Какво мислите за ученическия труд?
Благовест: Полезно е. Така се учим на много умения, които ще
ни трябват по-нататък.
Това не пречи ли на ученето?
Димитър: Понякога.
Коя подготовка за живота е по-важна според вас – уроците в
училище или физическата работа след училище?
Димитър: И двете, но е трудно да се съчетават. Образованието
ще ме доведе до по-хубава работа, а тя – до повече пари.
Вие помагате много в училище. Пак ще ви попитам – не е ли
това прецакване, в края на краищата, има още толкова много хора тук?
Благовест: Хубаво е да се помага. По-добре да ни мислят за
добри хора, отколкото за нарушители.
Димитър: В училище знаят, че когато и да ни викнат, сме в
готовност.
Разговора води Нели Генкова
Снимки - Иванка Цекова
Снимки - Иванка Цекова