На 5-ти и 6-ти октомври
2.б клас беше на хижа „Хайдушка
песен”. След кратък обяд започна
дългоочакваната игра „Оцеляване в пустошта”. За целта децата предварително си
избраха двама водачи, които от своя страна подбраха участниците в своите отбори.
Капитан на „Ястребите” стана Мариян – Батето, а на „Вълците” – Тончо. Целта на
играта е по даден жокер състезателите да намерят всеки един от 12-те плика, в
които се крие поредната задача. Отборът, пръв намерил плик, печели точка.
Отборът, пръв изпълнил задачата от плика, също печели точка.
Играта продължи
много емоционално през целия ден. Не липсваха и сълзи на играчи от губещия
отбор. Хижарите Маргарита и Пламен
непрекъснато подкрепяха играчите с чайници ароматен горски чай. Състезанието
завърши чак на смрачаване с убедителната победа на „Ястребите”, за която много
помогнаха задружността на състезателите и логическите заключения на Ростислав
Станев.
Стигна се до
кулминацията на състезанието – наградата. Тя беше огромна торта с надпис
„Оцеляване в пустошта”. „Ястребите” имаха пълното право да я изядат сами. За
това какво стана с нея, говорят най-добре думите на Юлия: „Ние сме задружен
клас и тортата ще ядем заедно с „Вълците”. Това е просто игра. Другия път може
пък ние да паднем.” Последва мигновено
опустошаване на великолепния сладкиш с … лъжици.
Веднага след това
започна представянето на маскираните деца. Водещи на шоуто бяха какички от 6.б
клас. Изведнъж
светлините изгаснаха и в притихналата
зала се появи Горският дух. Той кръсти всички малчугани с планинарски имена. Не
пропусна да кръсти и кака Зорка, доктора на групата Теодоси Кабакчиев, жена му
Милена и двете му деца – Стилиян и Калоян. Последни получиха имена хижарите.
След този наситен с много емоции ден сънят идва
бързо и късно вечерта всички заспаха като къпани. На сутринта след
закуска – отново игри, смях, закачки. Няма да забравя думите на хижарката
Маргарита, че с ужас ни е очаквала, защото е знаела, че хижата ще бъде обърната
наопаки. И колко приятно е била изненадана от децата. „Искам и аз да съм на 8
години във 2.б клас и да играя играта.”
По обед училищният
автобус ни прибра в Троян уморени, но щастливи и очакващи още много приятни
мигове заедно в планината.
Даниел Андреев
Разгледайте ОЩЕ СНИМКИ
