За СОУ „Свети Климент Охридски“ вече е традиция в началото на юли да се провежда пътуващо училище в планината: първите два пъти в Стара планина, после - в Рила и тази година, от 30 юни до 5 юли, - в Родопа планина. Рекорден брой ученици (42-ма) поехме из местата на Орфей, водени от планинския спасител, който винаги е с нас - Емил Христов, и госпожите Цветанка Босева, Анелия Иванова, Иванка Цекова, Станка Комитова, господин Пламен Кюркчиев, както и доктор Станка Калчева, без която не бихме могли да предприемем това пътуване.
Рано сутринта на 30 юни беше време нашата голяма група да отпътува в посока юг. С много ентусиазъм завързахме лилавите скаутски връзки, нашия отличителен знак, и от усмивките на лицата ни личеше, че сме готови за дълго пътуване, преходи през необятни поля и гори, наслада за всички сетива. С други думи - бяхме готови за бомбастична доза добро настроение. Точно такова беше то през всичките шест дена престой в почивна база „Панорама“, която ни изненада с топлото посрещане, уникалната гледка, разкриваща се от прозореца, и вкусната храна, приготвена от домакините.
Местата, които посетихме, бяха все по-интересни и пленяващи: пещерите Дяволското гърло и Ухловица, град Смолян с Планетариума си, Каньонът на водопадите, Орфеевите скали, връх Снежанка и кулата, на която се качихме, Агушевите конаци в село Могилица, спокойните Смолянски езера и, разбира се, не на последно място - скалният феномен Чудните мостове съставяха списъка със забележителности. По думите на госпожа Босева в район Пампорово има уникални места, искащи още толкова дни престой, за да бъдат посетени, но за нас важно е не количеството, а качеството.Качество? Да, качеството на емоциите, които изживяхме, а те бяха ярки, цветни, многолики. Двете пещери, в които смело се спуснахме, ни въвлякоха в едно приключение, изплетено от митове и легенди, чудеса, които водата е сътворила в продължение на милиони години, игра на въображението и хлъзгави каменни препятствия. Покорявайки връх Снежанка, макар и с лифт, се почувствахме истински победители, а гледката от кулата, която те издига на над 2000 метра надморска височина, определено си заслужаваше преодоляването на фобията от височини на част от групата. Стъпил на Орфеевите скали, всеки от нас се почувства освободен от всичко материално, господар на света! Стръмнините и тесните дървени мостчета, които прекосихме в Каньона на водопадите, покачиха нивото на адреналина, а за момчетата, които се топнаха в пенливите ледени води на най-големия водопад, предполагам, че то е скочило тройно.
За да има баланс обаче, редувахме екстремните преживявания с усещането за хармония, което внушават Смолянските езера, със завръщане към миналото в Агушевите конаци, където е снимана част от филма „Време разделно“, и зареждане с енергия от Чудните мостове - едно наистина чудно място, което човек не желае да напусне. Разходката в град Смолян бе слънчева и приятна, а посещението на Планетариума ни обогати с информация за Вселената, отнасяйки ни на космическо пътешествие редом със звезди, планети и галактики.Разбира се, и в базата не скучахме. Госпожа Комитова беше подготвила за нас спортни игри, а госпожа Иванова ни предложи богат набор от упражнения за съекипяване и социализация, в които всички се включихме. Лагерният огън вечер пък ни осигуряваше време за шеги и закачки, а последната вечер - и за песни и луди танци (особено в лицето на Марин Маринов- Муни и главния огняр Симеон Дерменджиев). Една част от групата ни тази година беше вече от опитни планинари, а за друга, по-голяма, това беше премиера.
Въпреки различията, мисля, че всички си прекарахме чудесно заедно, без проблеми и караници, без отрицателни емоции. Дори и да е имало такива обаче, нещата, които научихме и видяхме, гледките, които ни накараха да изтръпнем от страх или да се усмихнем блажено, новите приятелства, които създадохме, са нещата, които ще останат в сърцата на всички нас за цял живот. Пътуващото училище дава на участниците си уроци, които не могат да се научат никъде другаде. Да преодолееш себе си, да направиш компромис, да се съобразиш с другия, да осъзнаеш, че в планината,можеш да спечелиш само ако играеш в екип, са неща по-ценни от всяко имане.
Казват, че планината на Орфей винаги е била вълшебно място и всеки, който е ходил там, може да го потвърди. Закътаните местенца, сякаш обитавани от самодиви, малките поточета, спускащи се през горите, величествените скали, издигащи се високо в небето създават желание да останеш на това място завинаги, да се слееш с него, копнеж да го поемеш цялото с всичките си сетива и усещане, че всеки момент ще засвири арфа и Орфей ще се зададе в далечината заедно със своята Евридика. Няма думи, които да опишат приказността на Родопа планина достатъчно добре, това е картинка, която се усвоява най-добре от първа линия - с допир, със слух, с поглед, зареян някъде далече в необятните зелени поля.Паулина Пенчева, 10.а
Тук вижте още много СНИМКИ от албума на г-жа Иванка Цекова
