При миналогодишното, трето поред гостуване на наши ученици и учители в приятелския немски град Елванген се роди идеята за престой в немско семейство и посещения на занятия в тамошното училище от ученик на СОУ „Св. Климент Охридски”. Този обмен, който вече е факт, се дължи основно на политиката на елвангенския кмет, който вярва, че контактите между младите хора ще спомогнат за обединението на отделните народи в едно голямо европейско семейство, и на ентусиазма на г-жа Пенка Острева, която оценява всяка възможност за приобщаване на нейните ученици към богатството на немската култура и немския език. Тази година гост на Елванген за един месец беше 11-класникът Валентин Петков. Предлагаме ви неговия разказ за престоя му там. .
След дълга безсънна нощ пристигнах в Улм, където ме чакаше бащата на Лиане. По пътя към Елванген си разказахме един на друг за себе си и своите близки. Семейството им е много голямо, имат 4 деца: Лиане, която е на 15 години, Марио - на 13, Елена - на 7 и Илиас - на 5. Къщата им се намира в едно малко селце – Егенрод, което е на 3 км от Елванген. Като пристигнахме, нямаше никого, защото децата имаха следобедно училище или бяха на градина. Разведе ме из къщата, показа ми стаите на всеки един, показа ми и моята стая и ме покани, след като разопаковам багажа си, да сляза да ям.
Когато слязох в дневната, Илиас се беше върнал от детската градина. Първоначално ме гледаше странно, но следващите дни видя, че сме на един и същ акъл и много се радваше. Уморен от пътуването, легнах да спя, а като се събудих, вече всички се бяха прибрали и се запознах и с тях. Лиане ми беше написала учебната програма и ми каза, че трябва сутринта да съм станал в 6 часа. Около 20 часа вече всички си бяха по стаите и бяха легнали да спят.
Сутринта закусвахме и в 7 тръгнахме от къщата с колелета, защото училището е на 3 км от селото. Винаги карат на групички и още сутринта се запознах с някои от класа на Лиане. Като пристигнахме в училище, се запознах и с останалата част. Този ден по програма имахме 9 часа. Учителите, при които имах час, ме приветстваха с „Добре дошъл”. Прибрахме се към 16 часа, ядохме и след това всички си отидоха по стаите да си пишат домашните. Принципно през седмицата не се случваше нищо интересно, защото са много заети с училище и с други извънкласни дейности. През почивните дни майката ме разведе из града. Видях и кметството, където се засякох с една жена от Троян. Също така ходихме в градския басейн, който прави изкувствени вълни.
Втората ми седмица мина добре. Тогава се запознах с останалите учители, а през почивните дни - с един от братята на бащата. С него, неговата жена и Лиане ходихме на концерт на известен духов оркестър. В неделя времето беше хубаво и бащата реши да ми покаже горски път, който е направен за разходки. Интересна беше и следващата седмица. През почивните дни бяхме на концерт на оркестъра, в който свири бащата, на кино и на женски мач, като Лиане играеше в един от отборите. Бях интервюиран от два вестника. Ходих и на бал по случай завършването на танцовите курсове на Лиане. Беше много хубаво, но щеше да бъде още по-хубаво, ако можех да танцувам. Заведоха ме също на театър, посетихме стара мина за желязо. В тази последна седмица се срещнах с Леандър и с други ученици, които са гостували в България. Казаха ми, че много им е харесало и биха повторили. Последния ден ми организираха изпращане и това беше още едно хубаво преживяване.
Валентин Петков, 11.а клас
Разгледайте АЛБУМА със снимки, направени от едно любопитно момче с усет към детайла
