ПЕРН ЛЕ ФОНТЕН, както повечето от вас сигурно знаят, е побратимен на Троян град и сега ни предстояха три нощувки във френски семейства. Пристигнахме на паркинга в Перн към 7 часа вечерта. Притеснението, което се прокрадваше - може би заради затрудненията с езика, изчезна още щом видяхме всички тези усмихнати хора, очакващи ни
В ДОМОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВАТА се сблъскахме с техните порядки и начин на живот, с френските сирена (от които лично ние хич не останахме очаровани) и, разбира се, с френското вино. Всяка вечер в нашето семейство се пиеше по чашка и, честно да си признаем, бихме правили това цял живот. Опияняващите вкус и аромат на истинското френско вино определено не е за изпускане!
ПОСЕТИХМЕ и младежки център, където връстниците ни от Перн се събират всяка вечер, за да играят джаги и билярд, да танцуват и да участват в различни състезания. Нашата група дори се включи в уроците им по танци с демонстрация на Дунавско хоро. След първоначалния шок от непознатото французите бързо схванаха стъпките и направихме едно дълго и шумно френско-българско право хоро.
НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН посетихме град Авиньон, където се намира Папският дворец - забележително огромно здание. Из целия град от малките сувенирни магазинчета се носеше ароматът на лавандула, така характерна за областта Прованс, в която се намира градът.
ПОСЛЕДНАТА ВЕЧЕР пък имаше специално организирана вечеря с френските семейства, отново придружена с вино и танци. Когато на сутринта трябваше да си тръгнем, на всички лица бе изписана тъга, но и обещания за нови срещи. Точно тези два дена ще останат в сърцата на всички ни като едно прекрасно и много различно преживяване!
НЕ МОЖЕХМЕ ДА СЕ ОПЛАЧЕМ и от оставащите дестинации - Ница, Монако и Монте Карло ни накараха за пореден път да си зададем въпроса: „Възможно ли е да има такива райски кътчета на Земята?!”. Дворецът на фамилията Грималди, Океанографският музей, казиното и, естествено, разходката с влакче по улиците на княжество Монако и по част от трасето на Формула 1 ни оставиха без дъх.
ПОСЛЕДНОТО МЯСТО, което трябваше да посетим, бе Венеция. Венеция е уникална сама по себе си, с каналите си и архитектурното богатство. Останахме с отворени уста при мисълта, че няма автомобили и единственото транспортно средство са лодките и гондолите. Возихме се на градския транспорт, или както ние го нарекохме - „лодката автобус”. Разходихме се по уличките и мостчетата, пълни с туристи, купихме последни подаръци и се качихме на корабчето, което ни отведе до автобуса. Очакваше ни повече от 20-часов път до Троян, но благодарение на опитните шофьори на автобуса километрите минаха сравнително бързо. Навръх Великден успешно пристигнахме в родния град. Сигурни сме, че споменът за това прекрасно пътешествие ще остане завинаги в мислите ни, а топлите взаимоотношения с френските приятели - в сърцата ни!
Ива Петкова и Паулина Пенчева, 10.а клас