• Място на свободен дух и модерни решения

Търсене

BG Web Counters


Tyxo.bg counter

Посещения през предишния месец



ПРЕЗ ПРОЛЕТНАТА ВАКАНЦИЯ (08-15.04) група ученици и учители от нашето училище и от НГПИ (бивше СХУПИ) решихме да попътешестваме по Лигурското крайбрежие на Италия и Франция.

В ЧЕТИРИ ЧАСА В НЕДЕЛНАТА УТРИН цялата група се суетеше около автобуса. Натоварихме тежките куфари и доста сънени се настанихме удобно, готови за дългото пътешествие. По програма днес щяхме да посетим Загреб и наистина още в късния следобед вече се разхождахме по живописните улички на столицата на Хърватска. Въпреки тъмните облаци и хладното време, всички останахме доволни от разходката.

РАННОТО СТАВАНЕ на другия ден не се понрави на повечето от нас, но пък с нетърпение очаквахме новата дестинация - Падуа и Верона. От екскурзовода научихме, че това са истински архитектурни музеи под открито небе! Всичката информация, която получихме от него, се доказа още със стъпването ни на площада в Падуа. Освен 87-те статуи, сътворени от човешка ръка през Средновековието, интересна „забележителност” бяха и чернокожите продавачи на евтини сувенири, с които някои от нас веднага осъществиха контакт.

РАЗВЪЛНУВАНИ, потеглихме към Верона. Градът на Ромео и Жулиета, градът на Данте Алигиери, градът, в който е Арена ди Верона, всички тези определения ни привличаха с невъобразима сила. Разгледахме забележителностите на града и въпреки че не успяхме да влезем в къщата на Жулиета, ни остана надеждата, че любовните послания, които залепихме с дъвки на входа (очевидно дълго поддържана традиция), един ден ще станат реалност.

ЗА ТРЕТИЯ ДЕН бе отредено да посетим Лазурния бряг, прочут с луксозните огромни хотели. Разходихме се из Кан, известен с фестивала, по времето на който градът се изпълва с холивудски звезди. Почувствахме се досущ като тях, стъпвайки на червения килим. Повечето от нас не успяха да устоят и топнаха длани във водите на Адриатическо море. Да можехме да се качим на някоя от яхтите в пристанището и да обиколим Адриатика … мечти, мечти, от които бързо бяхме изтръгнати, тъй като приятелите ни от Перн ле Фонтен вече ни очакваха.

ПЕРН ЛЕ ФОНТЕН, както повечето от вас сигурно знаят, е побратимен на Троян град и сега ни предстояха три нощувки във френски семейства. Пристигнахме на паркинга в Перн към 7 часа вечерта. Притеснението, което се прокрадваше - може би заради затрудненията с езика, изчезна още щом видяхме всички тези усмихнати хора, очакващи ни нетърпеливо. Повечето домакини бяха възрастни хора с вече пораснали деца, но с изключително младежки дух и жизненост.

В ДОМОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВАТА се сблъскахме с техните порядки и начин на живот, с френските сирена (от които лично ние хич не останахме очаровани) и, разбира се, с френското вино. Всяка вечер в нашето семейство се пиеше по чашка и, честно да си признаем, бихме правили това цял живот. Опияняващите вкус и аромат на истинското френско вино определено не е за изпускане!

ПОСЕТИХМЕ и младежки център, където връстниците ни от Перн се събират всяка вечер, за да играят джаги и билярд, да танцуват и да участват в различни състезания. Нашата група дори се включи в уроците им по танци с демонстрация на Дунавско хоро. След първоначалния шок от непознатото французите бързо схванаха стъпките и направихме едно дълго и шумно френско-българско право хоро.

НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН посетихме град Авиньон, където се намира Папският дворец - забележително огромно здание. Из целия град от малките сувенирни магазинчета се носеше ароматът на лавандула, така характерна за областта Прованс, в която се намира градът.

ПОСЛЕДНАТА ВЕЧЕР пък имаше специално организирана вечеря с френските семейства, отново придружена с вино и танци. Когато на сутринта трябваше да си тръгнем, на всички лица бе изписана тъга, но и обещания за нови срещи. Точно тези два дена ще останат в сърцата на всички ни като едно прекрасно и много различно преживяване!

НЕ МОЖЕХМЕ ДА СЕ ОПЛАЧЕМ и от оставащите дестинации - Ница, Монако и Монте Карло ни накараха за пореден път да си зададем въпроса: „Възможно ли е да има такива райски кътчета на Земята?!”. Дворецът на фамилията Грималди, Океанографският музей, казиното и, естествено, разходката с влакче по улиците на княжество Монако и по част от трасето на Формула 1 ни оставиха без дъх.

ПОСЛЕДНОТО МЯСТО, което трябваше да посетим, бе Венеция. Венеция е уникална сама по себе си, с каналите си и архитектурното богатство. Останахме с отворени уста при мисълта, че няма автомобили и единственото транспортно средство са лодките и гондолите. Возихме се на градския транспорт, или както ние го нарекохме - „лодката автобус”. Разходихме се по уличките и мостчетата, пълни с туристи, купихме последни подаръци и се качихме на корабчето, което ни отведе до автобуса. Очакваше ни повече от 20-часов път до Троян, но благодарение на опитните шофьори на автобуса километрите минаха сравнително бързо. Навръх Великден успешно пристигнахме в родния град. Сигурни сме, че споменът за това прекрасно пътешествие ще остане завинаги в мислите ни, а топлите взаимоотношения с френските приятели - в сърцата ни!

Ива Петкова и Паулина Пенчева, 10.а клас

Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник