НЕ СЕ ЛИШАВАЙ ОТ ТОВА ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВ
Да бъдеш щастлив, означава да си влюбен в живота, въпреки всички предизвикателства, загуби и разочарования. Почти всеки човек търси щастието. Да живееш щастливо! Това е цел номер едно! Когато човек е щастлив, той се чувства изпълнен с живот. Иска му се да изразходи цялата енергия, която кипи в гърдите му. В този момент за него не съществуват невъзможни неща, които биха могли да го спрат. Щастие е това, към което се стремим, независимо какво разбираме под тази думичка или в какво се осъществява то за всеки един от нас. Независимо дали ще се опариш, заслужава си да бъдеш изгорен, ако това е единственият ти шанс да изпиташ това чувство, пък било то и само за миг.Живей за всичко или нищо! Предадеш ли се, си изгубил всичко! Когато ти е предоставена възможност да бъдеш щастлив, когато имаш този шанс, не трябва да го пропускаш! Щастието се състои в малките неща, именно в тези малки неща се крие то. Колко е нужно, за да бъдеш щастлив? Не ти трябва много. Просто трябва да се научим да бъдем щастливи и да се радваме на това, което имаме. Щастието е състояние на съзнанието, на душата. Щастие е да знаеш, че си способен на много повече от това, което светът и другите предполагат. Щастието е навсякъде около нас и дори ежедневните, най-обикновени случки могат да го събудят. Често не можем да оценим това, че нещо ни е накарало да се чувстваме щастливи, и едва когато го загубим, разбираме, че трябва да се радваме и на малкото, което ни поднася животът.
Не се лишавай от това да бъдеш щастлив. Ти можеш да си щастлив по много причини, за които дори не подозираш!
Цветомила Илиянова Георгиева, 10 клас, НГПИ
УМИРА БАВНО ТОЗИ, КОЙТО НИКОГА НЕ Е РИСКУВАЛ!!!
Всяко време поставя изпитания пред нас, хората. Много често човек е принуден да избира дали да рискува, или да се откаже заради страха си от последствията. Според мен няма човек, на когото да не му се е налагало да взима трудни решения. Понякога те могат да са за добро или пък могат да бъдат фатални. Затова човек трябва да бъде убеден в способностите си.
Когато съм в подобна ситуация, първо си задавам въпроса дали имам смелостта да опитам. Като всяко момче ми се иска да съм героят на класа, на випуска или на футболния отбор, с който тренирам. Но винаги мисля и за последствията и дали си заслужава. Това решение за мен понякога е много тежко, но щом се убедя в избора си, започвам моята малка битка.
Човек, който заложи на риска, трябва да е сигурен, че ще е за добро. Бъдеш ли объркан в това дали да рискуваш, по-добре остави нещатата такива, каквито са. Когато човек е объркан, не мисли правилно и в повечето случаи ще сгреши, защото я няма вътрешната убеденост, няма я светлината, която ще го води сред „клопките на живота”. Ако си запознат с нещата, по-добре рискувай, това е твоят шанс да се докажеш най-напред пред себе си, а после и пред другите. Така мисля аз - ако не си рискувал, ще се обвиняваш и ще си задаваш въпроса: „ Защо не рискувах? ” Ако рискуваме, така ще разберем какво можем дори когато не се е получило това, което искаме. По-добре провал, отколкото да си гузен, че не си пробвал.
Впускайки се в риска , отдавайки се на новото, трябва да знаеш, че застрашаваш сигурността на старото. Но с всеки риск ние правим крачка напред. Решаваме сами съдбата си. Вървим към целите си с цената на всичко или се отказваме от тях с цената на много болка. Така и аз рискувам с това есе, защото ми е за първи път, но мисля, че е време освен с топката да направя някой „удар” и с химикалката. А дали ще е добър „пас” или ще излезе „фал”, съвсем скоро ще разберем.
Когато съм в подобна ситуация, първо си задавам въпроса дали имам смелостта да опитам. Като всяко момче ми се иска да съм героят на класа, на випуска или на футболния отбор, с който тренирам. Но винаги мисля и за последствията и дали си заслужава. Това решение за мен понякога е много тежко, но щом се убедя в избора си, започвам моята малка битка.Човек, който заложи на риска, трябва да е сигурен, че ще е за добро. Бъдеш ли объркан в това дали да рискуваш, по-добре остави нещатата такива, каквито са. Когато човек е объркан, не мисли правилно и в повечето случаи ще сгреши, защото я няма вътрешната убеденост, няма я светлината, която ще го води сред „клопките на живота”. Ако си запознат с нещата, по-добре рискувай, това е твоят шанс да се докажеш най-напред пред себе си, а после и пред другите. Така мисля аз - ако не си рискувал, ще се обвиняваш и ще си задаваш въпроса: „ Защо не рискувах? ” Ако рискуваме, така ще разберем какво можем дори когато не се е получило това, което искаме. По-добре провал, отколкото да си гузен, че не си пробвал.
Впускайки се в риска , отдавайки се на новото, трябва да знаеш, че застрашаваш сигурността на старото. Но с всеки риск ние правим крачка напред. Решаваме сами съдбата си. Вървим към целите си с цената на всичко или се отказваме от тях с цената на много болка. Така и аз рискувам с това есе, защото ми е за първи път, но мисля, че е време освен с топката да направя някой „удар” и с химикалката. А дали ще е добър „пас” или ще излезе „фал”, съвсем скоро ще разберем.
Йордан Нешков Нешков, 9.в клас, СОУ „Васил Левски"
*****
Умира бавно този,който всяка вечер, преди да заспи,
тайничко мечтае, че ще сбъдне своите мечти,
но на сутринта, отваряйки очи,
си казва „По-добре всичко да остане както преди.”
Умира бавно този,
който без любов живее,
който избягва да се смее,
защото болка носело това,
но причина ли е да се криеш от света ?
Умира бавно този,
който мисли,че парите днес са всичко
и че с тях купуват се любов и приятели дори,
но сърцето винаги остава празно,
а душата му тъжи.
Умира бавно този,
при когото надеждата умира първа,
този, който не се бори за най-скъпото
и този, който позволява да го завладее
тъгата и мъката.
Eмили Нанкова Недялкова, 9.а клас, СОУ„Св. Кл. Охридски”
