„В книгата споделяме за какво мечтаем, какво ни плаши, какво мислим за родителите. Искаме да кажем на възрастните, че имаме нужда повече да ни изслушват и да ни разбират. Искаме родителите да не критикуват мечтите ни. Искаме да имаме право да се забавляваме, а не само да учим. Искаме да не ни се карат, наказват или бият, а просто да разговаряме приятелски, защото всеки понякога греши. Искаме родителите повече да показват любовта си към нас и повече да се усмихват.”
