ЕСЕТО Е ВДЪХНОВЕНО ОТ ЦЯЛОСТНИТЕ МОТИВИ НА ТВОРБАТА
Днес денят ти започва с усмивка, усмихни се широко, приеми я, позволи й да те нарисува такъв, какъвто никога не си бил, и нека те видят повече хора, защото чувството, че си щастлив, умира бавно и мъчително. Боли те във всяка твоя мисъл, боли във всяка твоя частица. Да умираш бавно, означава да се пречистиш.
И в тази изкривена представа за реалност като в стъклени прегради блъскаш се и се луташ в твоите собствени светове, но и там няма подслон, защото някой някъде те е обидил, излъгал, бил е надменен и ги е разрушил всичките - твои съкровени местенца, той ги е разрушил до едно.
Тихо е и няма музика, няма ги любимите филми, няма ги приятелите, и теб те няма. Празно тяло в черно наметало. Бавно е, защото, изнемощял, човекът не е осъзнал колко е могъщ. Животът е една малка искрица, порив към наслада, да дишаш дълбоко и да я запалиш, да я превърнеш в огън.
Изправяш се и градиш тези разрушени покои, бавно е, но докато ти умираш, светът те чака отново да го завъртиш около себе си.
Не се обръщай назад, сега миналото е враг, бъди нов, непознат на себе си.
Днес денят ти започва с усмивка, усмихни се...
Иван Минков Вълчев, 11.в клас, СОУ "Св. Климент Охридски"
