СУ "Свети Климент Охридски" Троян

ЗДРАВЕЙТЕ, казваме се Вяра и Лора. Състезателки сме от отбора по ориентиране към клуб „Хемус” (Троян). Имахме рядката възможност да бъдем поканени заедно с други деца - състезатели от Търговище, Габрово, Ямбол и Варна, на тренировъчен лагер в Швейцария. Всичко беше повече от чудесно – като започнем с вежливите шофьори на фирма „Нешев”, приятната и весела група, която се оформи, и пътуването, което почти не усетихме. Предполагаме, че много хора са чели или слушали за Швейцария, други са ходили до там, за това няма да правим пътепис. Ще споделим само някои неща, които ни направиха голямо впечатление и ни накараха да се замислим.

ПРЕДИ ТОВА ОБАЧЕ още няколко думи. Домакините – изключително точни и внимателни – се бяха постарали да опознаем по-добре тяхната родина. Разгледахме старите части на няколко града, нощувахме в приятелски семейства, за да се докоснем до техния бит и да почувстваме техния начин на мислене. Хората бяха чудесни, мили и сърдечни, нагостиха ни с техни специалитети и ни обградиха с внимание, за което сме им много благодарни.

НАПРАВИХМЕ ДВУДНЕВЕН ПОХОД до високите Алпи, нощувахме в планинска хижа, видяхме истински глетчер. Беше много красиво, точно както за Швейцария – около нас всичко беше типично швейцарско свежо зелено. По поляните - пръснати самотни къщи, а около тях, разбира се, крави. Имахме чувството, че те са навсякъде! След Алпите бяхме в столицата Берн. Пансионът, в който бяхме настанени, граничеше с красиви поляни и по тях също – крави. Жалко, че така и не срещнахме онази – „лилавата Милка”. Всяка педя земя е обработена и добре поддържана. Това е накратко общото впечатление. А сега няколко примера и поводи за размисъл.

ТО Е НЕЩО УНИКАЛНО! Чистотата и екологията там са издигнати на ниво национална религия. Пет дни в Берн не видяхме по улиците хартийка, фас или някакъв друг боклук. Те вероятно не метат улиците и от това правят големи икономии. Още първата вечер, когато пристигнахме, пред пансиона бяха поставени три кашона за отпадъци: за хартия, за пластмаса и за стъкло. Всяка вечер дежурните ги отнасяха в по-големи контейнери. Ние бързо свикнахме с този ред. Единственият ни проблем беше на връщане от глетчера – водачът ни видя в храстите хвърлена „наша” опаковка. Имаше голямо „конско”. Сравнението, което ще направим сега, е доста неприятно. Тази година нашият отбор направи три почиствания на поляната пред стадиона в Троян, сложихме и стойки за боклук с чували, които се подменят. Идете обаче сега да видите колко боклуци разнася вятърът. Така че, приятели, когато се разхождате или спортувате там, потърсете кошчетата, за да си хвърлите боклука. Така и разходката, и тренировката ви ще бъдат по-приятни.

ДОМАКИНИТЕ НАПРАВИХА викторина с награди, за да видят доколко познаваме Швейцария. Един от многото интересни въпроси беше следният: „Един швейцарски национален спорт се казва рециклиране. От 1000 стъклени бутилки колко рециклират швейцарците?” Труден въпрос за нас. Отговорът беше 952 бутилки. Значи хората на тази богата страна не си позволяват лукса да изхвърлят тази суровина. Дали и за това са богати? Пред чудесното училище, в което бяхме настанени по време на тридневните състезания, с които завършваше нашия лагер, имаше много красиви контейнери с надписи: бяло, зелено, кафяво и друго стъкло. Наблюдавахме с възхищение как майка с деца на 3 и 5 години стоеше с една чанта и чакаше търпеливо всяко от децата да извади по една бутилка от там и да я пусне в съответния контейнер. Не е ли чудесен пример!

ТОВА Е НЕЩОТО, което ни направи огромно впечатление – спортът и рационалния начин на живот. В град Берн останахме с чувството, че велосипедите са много повече от колите. С колелета ходят на училище, до магазина да пазаруват, разхождат се, возят децата си на ясла или градина. Разбира се, по улиците има АЛЕИ ЗА КОЛОЕЗДАЧИ, даже единствените полицаи, които срещнахме, също бяха с велосипеди. През обедната почивка много от служителите се разполагат на тревата по полянките в близките градинки за да обядват и отморят, други плуват в басейните, близо до тях и отпочинали, всички в 13:00 ч. са на работа. Възрастните хора се разхождат постоянно, срещнахме ги даже високо в планината да правя преходи с щеки в ръце. Колкото и да ни е неприятно да го споделим, там родителите не разрешават на децата си да стоят много пред телевизора и компютъра, а ги насърчават да спортуват. Вие също, приятели, елате при нас в клуба по ориентиране или си харесайте друг спорт, но спортувайте. Ще станете по-здрави, по-организирани и по-самостоятелни. Пък и възможността, която получихме благодарение на спорта, на 11 или 12 години да посетим Швейцария с приятели не е никак за пренебрегване. Така че, приятели, спортувайте!

НА ВРЪЩАНЕ имахме време да говорим и коментираме. Пресметнахме, че литър бензин спрямо техните доходи би ни струвал в България около 40-50 стотинки. Онемяхме! Защо тогава карат велосипеди и ходят пеша? При нас с такива цени няма да видиш човек на тротоарите – всички ще са в колите си и ежедневието ни ще е постоянни задръствания и катастрофи. Сами си помислете кое бихте предпочели. И една идея към Общината. На всяко кръстовище в Берн има кръгово движение – никакви острови, триъгълници, правоъгълници и тем подобни. Кръгът е съвсем елементарен и в същото време ефектен: Едно красиво дърво и малко цветя наоколо, някаква скулптура или алпинеум. И всичко е тихо и спокойно, няма клаксони, изнервени шофьори и катастрофи.

НА ОТИВАНЕ В АВТОБУСА гледахме няколко пъти филма „Бай Ганьо из Европа”. Смяхме се много. На връщане пак го гледахме, но вече с други очи, не ни беше толкова смешен. Връщаме се в България, тук също имаме много хубави неща, само да умеем да ги видим. Искаме тук да живеем, но трябва нещо да променим и в себе си, нещо да вземем от Швейцария, за да живеем по-добре. Какво мислите вие, приятели?

Вяра Данчева
Лора Христова