Една ранна сутрин се качих в автобуса за София. Бяхме 20 ученици и почти никой не знаеше какво го чака оттук нататък. Голямото пътуване беше изпълнено с много емоции и щастливи моменти. След 24-часов път пристигнахме в градчето Елванген. Там на гарата ни чакаха много деца с родителите си. Посрещнаха ни много топло. Така беше и през цялата седмица, в която бях в едно доста различно от моето семейство. Хората са доста по-усмихнати от нас, българите. Обръщат ти внимание, поздравяват те, въпреки че не те познават. Грижат се един за друг и знаят как да ти привлекат вниманието. Градовете са доста добре подредени, уличките - обсипани с много цветя и е пълно с млади хора навсякъде. Но това е до 20 часа - вечер едва ли ще можеш да видиш човек да се разхожда. С няколко думи, прекрасен и много възпитан народ са германците. Не съжалявам за това дълго пътешествие и пак бих го повторила, след като знам къде отивам . Благодарна съм на английския, без който нямаше да се справя.:))Антония Терзиева, 10.а
*************************************************************************
Лично на мен най-голямо и приятно впечатление ми направиха добре поддържаните поля. Навсякъде е окосено, дори където няма живущо население наблизо, няма пустеещи ниви. Съседските къщи нямат огради и каменни зидове помежду си. Хората са усмихнати и дружелюбни като на улицата, така и в магазините!
Наталия Йотова, 10.а
*************************************************************************
Различни, съкровени спомени ще залегнат в съзнанието на всички нас, получили неповторимата възможност да открием своето второ семейство в рамките на тазгодишния ученически обмен между град Троян и град Елванген; почувствахме ритъма и динамиката на слънчева Германия; срещнахме и опознахме немските ни връстници, съзряхме част от себе си в лицето на своите обменни приятели, с които споделяхме общи емоции и трепети. Заедно преодолявахме някои трудности и различията помежду ни. Научихме се да бъдем по-добри, единни и отговорни. Обединяващо
звено бе стремежът ни съвместно да положим устоите на приятелски взаимоотношения и бъдещо сътрудничество; да разгърнем жизнените си хоризонти и да ги обособим в общо пространство, където искрицата на младежкия ни дух да окрили силата на волята и уникалността на характера; да вникнем в обичаите и културата на Другия и заедно да вървим напред. Владислав Нанков, 10.а
*************************************************************************
Мен най-много ме впечатли природата на Германия. Големите зелени площи, фермите, в които отглеждат животни, и големите им хубави къщи. Също така - голямата телевизионна кула в Щутгарт.
Ани Стойкова 10.а клас
