- Моля те... – нежно каза тя през сълзи и погледна към зачервените му очи.
Не откри нищо там, освен празнота. Сякаш се взираше в бездънна пропаст. И тогава разбра всичко. Цялата претръпна от вълната на разбиране, която я удари изведнъж. Това вече не беше нейният брат. Очите им се взираха едни в други в продължение на минута. Тогава той се обърна и с трясък хлопна входната врата. И двамата не знаеха, но това беше последната им среща.
Ира стоеше вцепенено и гледаше към вратата. В миг отвън се чу мощен грохот и тя се свлече на пода, крещейки.
- Батко! Батенце! – ридаеше момичето, сгърчено на пода. Нямаше сили да отвори вратата и да види трупа на брат си. Знаеше, че те, онези долни изчадия, са още там, но не изпитваше страх. Единственото, което чувстваше Ира в този момент, беше болка. Подкоси краката й, парализира цялото й тяло, а сърцето й гореше.
- Баткоооо... – почти без глас каза тя...
*****
- Баткооо!- крещеше тогава 5-годишната Ира.- Какво е станало?
- Тишо ме бутна и паднах. Виж колко кръв имааа!
Александър погледна малкото й краченце и леко се усмихна.
- Спокойно, Ира, ще живееш. Едва си се охлузила, нищо ти няма.
- Ама то имаше допреди малко...
- Мъниче, колко пъти да ти казвам да не се закачаш с по-големите батковци?! Ела сега да те превържем и отиваме за сладоледи.
- Моят батко е супермееен!
- Твоят батко няма да позволи нищо да ти се случи.
- Обещаваш ли? – доволно изквича Ира, знаейки предварително отговора му.
- Обещавам – закле се той, прегръщайки я силно.
*****
Очите й отново се отвориха и тя се завърна в настоящето. Отново тази вълна от болка я връхлетя. После гняв, необуздан гняв и желание за отмъщение.- ЩЕ ГИ УБИЯ! Ще ги разкъсам! Долни наркомани мръсни! МРАЗЯ ВИИИ, ЧУВАТЕ ЛИ БЕ, МРАЗЯ ВИ!!!
Тя още лежеше на пода, удряйки с юмруци по земята и давейки се в сълзи. Тогава се замисли. Тя винаги е знаела, че това рано или късно ще свърши така. Ами ако е можела да го предотврати? Ами ако е можела да спаси брат си? Изведнъж гневът й се обърна в чувство за вина. Сега на нея й се беше наложило да го спаси... но тя не успя. Каква сестра беше тя?! Знаеше за неговите сделки от месеци. Знаеше какво прави той и с какви хора се занимава. Защо не го спря по-рано?
- ЗАЩО глупачке, защо? – викаше, обвинявайки себе си, момичето.
*****

Всичко започна от един купон, на който Алекс беше за пръв път с момичето, което харесва. Мила беше от „готините” за разлика от Алекс, който си беше свито и притеснително момче. Скоро след като се озова на този купон, той разбра, че това място не е за него. Но нали момичето беше там, щеше да търпи и да се преструва на един от тях. Едно от момчетата извади малко пликче с бял прах и мятайки го пред лицето на Алекс, казваше подканващо:
- Хайде, биг бой, да те видим колко си печен.
Александър не ходеше често на училище, така че пропускаше здравно-образователните часове. Знаеше само, че това в пликчето е кока и че те кара да се чувстваш изключително весело. Е, също и че не бива да я употребява, но какво толкова? От един път наркоман няма да стане. Хвърли една усмивка на Мила и кимна на момчето с белия прах.
Може би, ако знаеше какво ще стане и че поема по грешния път, нямаше да смърка заедно с другите, но никой тогава не знаеше, че съдбата ще реши Алекс да е нейната жертва. Всеки тогава си мислеше, че изглежда готин в очите на останалите и не гледаше сериозно на случката.
- Чувствам се гооотино! – кефеше се Алекс, подскачайки пред Мила като малко дете. Тя се вкисна и си тръгна.
Седмица след това дори не го поздравяваше, камо ли отново да му проговори.
- Ебаси, какво й става на тая?! - оплакваше се на останалите момчета Алекс.
- Жена! Какво да очакваш от нея! – отговори едно момче от групата.
- К’во ти пука бе, да се оправя! Аз предлагам довечера пак у нас. И, Алекс, имам от твоите лечебни прахчета. Знам колко ги обичаш.
- Ъмм, не, мерси. Мисля да пропусна този път.
- Знаех си, женчо такъв! Миналия път беше само за да впечатлиш твойта, нали?
- Не е вярно, идиот такъв! Хубаво, довечера пак.
И пак, и пак, неусетно Алекс губеше представа за правилно и грешно и потъваше все по-надълбоко. В един момент той осъзна, че просто не може да спре. Но и не искаше. Вместо да мисли излишно, чертаеше нова линия, взимаше още пари от сестра си, продаваше още от семейните ценности и все повече се отдалечаваше от всички. И най-вече от себе си...
Не беше далеч и моментът, в който парите започнаха да не достигат, и започна да краде. Лъжеше родителите си, сестра си и всички наоколо. Не му и пукаше. Намери си нови приятели, които по негови думи „го разбират”. Не се връщаше с дни вкъщи, ходеше с дрипави дрехи, не се хранеше редовно, само и само да има пари за поредната доза. В началото се притесняваше за сестра си, дали ще разбере, какво ще каже. Но скоро след това спря да му пука. Стига да имаше от белите прахчета, всичко беше наред.
*****
Две седмици преди смъртта на Алекс той се беше скарал с дилъра си. Стоката не била качествена, затова Алекс отказал да плати. След доста заплахи и скандали Александър реши, че ще се разправя с него и приятелчето му, както си му е редът. Взе си ножа и отиде да види дали сестра му има някакви пари. Това, което не знаеше обаче, беше, че и те не си поплюват. Бяха го проследили до дома на сестра му и само го чакаха да излезе. Междувременно той вътре претърсваше къщата и взимаше последните пари на сестра си.- Алекс, спри поне за секунда! Чуй ме, ще отидем при мама и татко и ще забравим за този Владимир! Ще му дадеш парите и се омитаме! Моля те, спри! Ще стане още по-лошо!
- МЛЪКНИ! Изнервяш ме допълнително! Къде е златното ти синджирче от татко?
- Алекс, моля те!- плачейки, го викаше тя.
- Няма за какво да ми се молиш! НИЩО НЕ РАЗБИРАШ! Трябва да се оправя сам с тоя боклук. Още утре отивам да го видя аз него, кого ще заплашва. На какъв ще ми се прави, че и нова поръчка няма да ми дава?!
- Алекс!
- Какво?!- изкрещя ядосано в отговор той.
- Не ми го причинявай... Моля те....
Той я погледна за една дълга минута, след което се обърна и излезе.
*****
Виждайки насочения към себе си пистолет, той смътно си спомни гласа на малката си сестричка, която викаше развълнувано „Моят батко е супермееен!”, и как не изпълни своето обещание. Силата на куршума не беше по-силна от болката, която изпита, когато осъзна как е предал сестра си.Мария Найденова, 11.в