СИП Електронни медии
Живея в град Априлци. Бившите четири села (Видима, Зла река, Ново село и Острец) са обединени в едно цяло - град Априлци, във връзка с честване на 100-годишнината от Априлското въстание. Горда съм, че съм потомка на смели априлчани. За историята на манастира подробно научих в 6-ти клас, когато участвах във викторина. Тя имаше състезателен характер, а темата беше изцяло за Априлското въстание и неговите организатори. Книгите, от които черпих знания, са: "Новоселското въстание" от Иван Н. Марангозов и "Априлци - Деветдневната република под Марагидик" на Иван Лалев.
Историята на новоселския манастир "Света Троица" е кратка, но много тъжна. Построен е през XIX век от местни първенци и дъщерите на някои от тях са едни от първите монахини в него. По време на Априлското въстание манастирът е в центъра на боевете на въстаналите балканджии с турците.Въстаниците създават Новоселската република, която просъществува девет дни. Ново село е обкръжено от турските потери и започват много тежки боеве. Оцелелите се скриват накрая в манастира. Там все още могат да се видят следите от куршуми, там се пазят и костите на покосените от турски ятагани монахини. Днес този манастир изглежда като едно райско кътче, на пръв поглед там няма и помен от кланетата - един китен двор, чешма отпред, четири смърча, които сякаш израстват от стените на църквата и придават неповторим характер на гледката.
Ще ви разкажа за деня 9-ти май, неделя, когато загиват много смели априлчани. Ще спомена само някои от тях.На север свещеник Георги Христов Дабев (Дългодрейски) от позиция в девическия манастир продължително време не дава възможност на ордите да влязат в селото. Свещеникът поддържа защитата, докато не го застрелват. Заедно с Георги Христов са убити и Йосю п. Радев, Аким п. Радев и Вълито от Млечево, който бил пратен от да научи новините от Ново село. Някои от калугерките остават в манастира, търсейки защита, но намират там смъртта си. Имената им са: Сусана, София, Елисавета, Фросения, Калестина, Христина, Катерина и пак Сусана. Имуществото на манастира е плячкосано, а той е запален, след което усмирителите на възбунтувалата се рая се спускат из селото с още по-голяма кръвожадност да продължат същото – да грабят, палят и убиват.
На изток ковачът Кольо Тодоров Матеев успява временно да спре турските нашественици. Неговата смърт е повторение на подвига на Балканджи Йово. Ранен в двете ръце, рано сутринта на 10 май той е хванат, вързан и подкаран навън от селото. На местността Тотина поляна палачите турци го съсичат след жестоки мъчения - постепенно режат ушите, носа, ръцете, краката му.Днес посетителите на манастира може да разгледат костницата, където все още стоят черепите на загиналите във въстанието. Осемте монахини и двама от свещениците, както и всички загинали в баташкото клане ще бъдат провъзгласени за светци. Канонизацията ще се състои на 3 април 2011 година.
Текст и снимки –Виктория Даринова, 11.а клас
