*откъси
Още когато бях малък и мама ми четеше приказки, аз се срещнах с книгата и видях нейното мило лице. Слушайки как мама сладко-сладко ми чете, се запознавах с героите. Те ставаха мои приятели и аз се пренасях в техния приказен свят.
По-късно, когато пораснах, започнах сам да си чета книги. Тогава мама ми каза:
”Мило дете, днес медиите заемат все по-голяма роля в съвременното общество. Вярно, те са много полезни, снабдяват ни с информация. Но те не развиват личността – творческото мислене. Медиите ни носят данни, а книгите ни учат как да ги възприемаме. Четенето развива способността за мислене. Цанко, разбери - книгата развива творческата мисъл, а именно тя е нещото, което формира индивидуалността на човека. Запомни - книгата е непресъхващ извор на знания. Тя ще бъде винаги твой спътник в живота”. 
Чрез думите на мама аз разбрах колко е ценна за човек книгата. От тогава много често с мама събеседваме за дадена книга. Така постепено мама ме научи, когато отворя книгата, да водя диалог с нея. Тя става моя малък свят, в който се чувствам уютно и спокойно. Книгата ме учи как да обичам, как да живея. Тя ми помага да се справям в трудности и беди, сякаш ми шепти: „Ти ще се справя и ще решиш проблемите”. Книгата за мен е като лек. И повярвайте, когато съм болен, отваряйки книгата започвам да се чувствам по-добре. Няколко прочетени страници от хубава книга сякаш ме правят нов човек. Моята книга ме учи да вярвам в доброто. Казва ми: „ Има много добри хора на този свят, знай, доброто винаги побеждава”. Учи ме да помагам на хората. Говори ми: „Бъди честен и добър човек. Уважавай своите родители, учители, другари и приятели”. Когато съм отчаян, отварям книгата и тя нежно ми шепти: ”Никога не се отказвай от своите цели, бори се със зъби и нокти за своите мечти, ти можеш, ти ще успееш”.
Книгата обогатява моя светоглед, прави ме по-мъдър човек. Тя е като моя втора майка, дава ми сила, обич, ласка и топлина. Вярно е, че днес ние, децата, имаме достъп до различни телевизионни и радио предавания, до компютри. Не отричам - и аз като всеки млад човек често гледам телевизия, слушам музика, чета интересни материали в „Гугъл”, играя компютърни игри и водя чатове по скайпа. Но повярвайте ми, в лицето на книгата виждам моя най-добър приятел и другар.
Цанко Ангелски, 8.г клас, СОУ „В. Левски”
