СУ "Свети Климент Охридски" Троян

-Мамо, днес имам двойка по математика.
- Не мога да повярвам! Лъжеш ме!
- Вярно е. Ето ти бележника. Виж го!
- Толкова силна ученичка си. Гледам бележника и недоумявам. По всички предмети имаш шестици. Как така се изложи по математика с тази двойка?
- Изложих се благодарение на теб. Снощи те помолих да ми обясниш задачите, след като се прибереш, а ти ми каза, че не можеш да се занимаваш с мен, защото си имаш работа. Същото беше и миналата вечер. Никакво внимание не ми обръщаш. Все си имаш работа. Омръзна ми от твоята служебна работа. На другите деца, майките им обясняват, само ти не можеш.
- Мирелке, престани да говориш глупости. Твоето единствено задължение, след като се прибереш от училище, е да си научиш и напишеш домашните. Ако внимаваш в час и слушаш какво обяснява учителят, няма да имаш проблем с решаването на задачите.
-А твоето задължение като родител какво е? Аз мисля, че твоето задължение като родител е да обръщаш внимание на детето си.
- Ако продължаваш така да говориш, както съм ти се ядосала, освен двойката, която си изкарала днес, можеш да си изкараш и един здрав пердах. Толкова много ме заболя главата, че чак ми се зави свят. Сега отваряш учебника по математика и всяко правило от първия до последния урок, който сте взели, искам да ми го напишеш по десет пъти. След това сядам до теб и започвам да ти обяснявам всяка задача, която не разбираш.
-Леле, майчице, прости ми! Излъгах те!
- Какво ме излъга?
-Че имам двойка.
- Нали ти видях бележника. Такава голяма двойка ти е завъртял господина по математика, че баба ти и без очила ще я види.
- Чакай да ти обясня. Наистина те излъгах. Сега ще ти разкажа истината. Омръзна ми всяка вечер, след като се прибереш от работа, един и същ въпрос да ми задаваш: „ Изпитваха ли те днес". След като получиш отговора, който те удовлетворява, а именно: „ Не, не са ме изпитвали” или „ Да, изпитваха ме, имам шестица”, повече никакво внимание да не ми обръщаш. Ако аз реша да те попитам нещо, вечно не можеш да се занимаваш с мен, защото си имаш работа. Реших да те накажа и отидох в книжарницата. Купих един бележник. Надписах го. Сложих му един детски печат за игра и го поразмазах малко за да изглежда като истински. Написах няколко шестици и срещу тях подписи. След тях завъртях една двойка. Ето виж! Това, което видя, е бележника фалшификат. Това ми е истинският бележник. Нямам двойка.
- Боже, боже, боже! И таз добра! Такова нещо не бях си и помислила, че може да ми се случи. Браво, Мирелке! Казват, старите хора, че децата са копие на родителите си, но наистина било така. Изцяло мое копие си, така да знаеш!