Когато чуя „книга с лица”, първото нещо, което се сещам, е facebook. Това е мястото, в което всеки е някой, дори и да е никой! Там се опознаваме, но по принцип на яве излизат само добрите качества на човек - т.е. никой няма да ти сподели, че e мазохист (въпреки че това би се подразбрало, ако е ЕМО) или нещо подобно. Там качваме своите снимки, споделяме информация и дори понякога си чатим. Чатенето и най-вече снимките са всъщност основата на facebook. Защо ли?... Защото всичко останало - приложения, игри, въпроси и отговори, коментарите, бутончето „Харесва ми”, допълнителната информация - политически възгледи, семейно положение, родители, братя/сестри, дейности, музика, филми, телевизия, телефон, адрес, skype и т.н. - е всъщност допълнение към основата. Но все пак, ако facebook имаше само снимки и чатове, то тогава нямаше да е толкова интересно.
Лично аз обичам да гледам снимките на своите приятели и познати. Естествено, обичам и да правя снимки. Моят клас обичаме да се снимаме - по цял ден сме с телефоните или фотопаратите в ръце. И разбира се, след като направим снимките, ги качваме във facebook.
Въпреки че е книга с лица, facebook не показва човека. Тъй като ние, тийнейджърите, сме странни натури, често се променяме и може до вчера да сме имали за приятел определен човек, а днес вече не можем дори да разговаряме с него. Еми във facebook, и да сме скарани, се броим за ‘Приятели’. Понякога дори нaй-непоносимият човек може да е част от моите ‘Приятели’. В момента те са 305 на брой и искрено мога да кажа, че поне една трета от тях не познавам или вече познавам, защото сме се запознали именно във facebook. Но все пак това е, което мисля аз за „книгата с лица”.
Моята приятелка мисли, че може би facebook е начинът, който много хора използват да общуват, да се развличат или дори да вършат работа. Той масово се използва за търсене на връзка с някой от другия пол, но има големи рискове, защото в реалността си един, там можеш да си друг. Малко са хората, които са абсолютно честни за това кои са те, докато правят своя профил. Но, от друга страна, да общуваш с някого, когото не познаваш, особено ако не е от твоята националност, може да ти помогне да развиеш своя начин на писане на чужд език по незнаен за теб начин.
Има плюсове и минуси във използването на тази „книга с лица” но тя може да ни научи на много.
