Ние, Габи и Стефания, имаме своята обща книга с лица. Това са нашите албуми, съхранили стотици мигове от живота ни. Заглавието на тези две книги е едно и също – "Приятелство", а илюстрациите й – нашите физиономии: на чернокосата, дребничка Габи и русата, едричка Стефи. Поглеждаме се ту с почти бебешки лица, по детски закачливи, ту сериозни или дяволито усмихнати, строги, засмени – различни, но и толкова еднакви и близки. И това е така, защото ни свързва истинска обич и приятелство – дума, чието значение вече добре сме разбрали. Познаваме се толкова добре, че понякога дори думите са излишни. Били сме една до друга както в моменти на безкрайна радост, така и в тези, за които не са достигали сълзите, за да опишат болката и страданието.
Тези мигове се запазват в паметта ни и много от тях остават запечатани в албумите ни. Нашите албуми не са просто вехти книги, съхранили спомени от детството, а нещо повече от това. Те са живи, защото независимо че порастваме, спомените ни вечно живеят в тях. И след години, забравили детските игри, като ги отворим, те ще съживят тези спомени в нашeто съзнание и ще ги поддържат вечно живи.
Днес като че ли албумите са отживелица. Все по-малко хора съхраняват спомените си в тях. Те са изместени от камерите и паметта на компютрите. Така е за жалост, защото и високите технологии грешат и само едно кликване може да унищожи всичко ценно за нас. Но много хора вече предпочитат тях вместо "старите" албуми с поизбелели фотографии на хората с които се срещаме, с които се разделяме или просто разминаваме и тези, които винаги остават до нас в добро и лошо – нашите приятели.
Всеки човек сам избира каква да бъде неговата "книга с лица" и как да изглежда тя. Нашата е "Приятелство" и ще продължаваме заедно да я дописваме с радост, обич и вдъхновение.
