Много от днешните тийнейджъри възприемат своите родители като пречка, която да преодолеят, за да свършат поредната, измислена глупост. За тях цялото семейство е една „видеокамера”, която постоянно е нащрек, или „машина”, бълваща наказания и забрани. Не всички обаче са на това мнение.
Сега си представете каруца с четири дървени колела, превозваща тежък, но много важен товар, която се движи по пътя. Изведнъж обаче едно от колелата се счупва и цялата каруца се обръща, защото другите не могат да продължат без липсващото. Ето това за мен е моето семейство - едно неразрушимо цяло.
Както всяко от колелата на каруцата поема по малко от тежестта на товара, така и ние, четирите члена на моето семейство, си помагаме един на друг. Винаги сме заедно в трудните моменти и обединени вървим напред, смело изграждайки своето бъдеще, осланяйки се на общото минало. Всеки от нас ежедневно се стреми да запази целостта на семейството и изградената до момента история. Разбира се, имаме си и много неразбирателства, иначе не бихме били нормални хора, но тайната е в това те бързо да бъдат преодолени и забравени. А моето усещане е, че след всяка караница и сдърпване за какво ли не родителите ми се приближават с една крачка напред към мен и ставаме по-близки. А след всяка „битка” с малкия ми брат и двамата си вземаме поука от стореното и естествено аз печеля.
Много пъти, когато сме се спречкали, аз просто седя и си мисля какво са тези трима човека за мен… Мама, въпреки че често играе „лошата” вкъщи, бих олицетворила с пролетта - топла и нежна, носеща нови сили със себе си, но същевременно и тежаща на мястото си. Баща ми е моят родител-приятел, винаги насреща, даващ ми солидна доза кураж, когато най-много се нуждая от такъв. С него си говоря на (почти) всякакви теми. Що се отнася до брат ми, мога да кажа само едно - малкото адско „чудовище” , носещо много беди и по-малко, но достатъчно радости вкъщи! С него няма опасност да ти е скучно. Като осъзная това, разбирам, че поскърцванията трябва да бъдат смазани и колелата да продължат да се въртят напред.
Каквото и още да кажа обаче за тях, те си остават просто МОЕТО СЕМЕЙСТВО! Хората, които са ме направили човека, който съм днес. Хората, които и най-добрият приятел не може да замени. Хората, които ще бъдат винаги до мен в тежките моменти и ще се радват с мен в щастливите. Хората, които обичам с цялото си сърце!
