СИП Електронни медииКакто вече ви съобщихме, наскоро Мария Найденова от 11.в клас се завърна с първа награда от национален конкурс за ученическо кино (ВИЖ). Тя беше в екип със съученичката си Ивелина Камачарова - двете, водени от Красимира Коларова от КТ "Оптиспринт", представяха Общинския педагогически център "Шошковата къща". С Мария разговаря екип от 11.а клас.
********************************
Въпрос: Как попаднахте на конкурса в Ямбол?
Мария: За него ми каза ръководителката на курса по журналистика, където ходя, понеже миналата година бях направила един филм ("Това сме ние" - ВИЖ). Решихме да го пратим и да участваме... и така.
Въпрос: А как се записа в курса по журналистика?
Мария: Той е към Общинския педагогически център ("Шошковата къща"). Там има различни групи. Аз ходя вече втора година.
Въпрос: Трудно ли се работи с техниката, която използвате?
Мария: По принцип аз обичам сама да си правя всичко и много рядко търся помощ за каквото и да е. Програмата за обработка аз съм си я намерила, аз съм се научила на нея, а камера нямах, заемах от приятели и от г-н Свилен Димитров. Общо взето, относно снимането бях на самоучение.
Въпрос: Как се вдъхновихте за темата на филма "Есента и хората"?
Мария: То си дойде от регламента на конкурса. Дадоха ни две задачи и ние имахме право да си избираме. Едната тема беше „Флиртът и любовта през есента”, а другата - „Есента на живота". Аз избрах втората - честно да си кажа, не знам защо, но от много време ми се иска да снимам някой възрастен човек. Та много се зарадвах, като ни поставиха тази задача, защото вече си имах идея. Ръководителката ми Красимира (Коларова) страшно много ми помогна за всичко, задно с нея измислихме и името :)
Въпрос: Как се чувствахте на самото представяне на филма? Как реагираха хората, като го видяха?
Мария: Честно да ви кажа, не очаквах реакцията им. За първия филм, който пратих, журито е реагирало много хубаво. Пристигнахме по-късно и за това не можах да видя нито реакциите им, нито другите филми, но след това дойдоха няколко човека от журито, за да ме поздравят лично. Нямате си на представа колко се зарадвах, че са намерили нещо в моя филм. За новия, не знам защо, но нямах големи очаквания. Може би, защото нямахме достатъчно време и все си мисля, че можеше много по-добре да се справим. Затова и изобщо не очаквах да е на някое от челните места, но в момента, в който обявиха нашия филм на първо място, просто замръзнах. Седях стъписана и само гледах ококорено. След това цялото жури се изреди при нас и казаха неща, които никога дори не съм си мечтала да чуя от хора на такова високо ниво за мой филм. Просто не знаех къде се намирам...
Въпрос: А как ти се стори цялото приключение в Ямбол? Радваш ли се, че бяхте там?
Мария: О, това бяха едни от най-хубавите ми дни! Наистина имах нужда от такова преживяване. Толкова много емоции и вълнения. Пък и с приятели, където и да си, все е хубаво. Остана ми спомен за цял живот.
Въпрос: А какво мислиш да следваш? Мислиш ли да продължиш да се занимаваш с това, или просто ще ти остане като хоби?
Мария: О, това е мечтата ми! Просто не мога да си представя какво друго мога да уча.
Интервю на Мелис, Виктория и Наталия от 11.а клас
