Вдъхновение от песента на Jason Walker - Down
Н:
Като опадали листа от роза
чувствата ми по земята днес са разпилени.
Любовта ми като неопадал цвят крепи се
върху спомена за разцъфтяла роза и листата й зелени.
Като леден вятър времето раздухва
изсъхнали листа от чувства,
а бленува розата без корен пак вода да вкуси,
почва да почувства...
Уморих се да съм Никой. Затворих книгата си със лица.
А останаха във мрака думите, изречени не мислейки... или пък да!
Но любовта ми тръгна си посърнала, остави след себе си чиста сълза...
Е:
Познах те някак във тълпата от лица, влюбих се и се усмихнах.
Свалих си маската от страх и суета, измих грима си
и в прегръдките ти аз притихнах.
Бях себе си, бях Аз, красива... забравих другите лица и в миг се сбъднах!
Погледът ти остър е - гледат ме сега през укор ням очите ти.
Това лице с най-силните черти... сега белязано е от сълзите ти.
Н:
Аз нямам лице. Накрая всичко бе маски, изгубих и тях във твоя пожар.
Не осъзнах кога изгоря лицето ми... може би някъде с тях.
Обичам те, но на друга вече ми приличаш.
Променена до основи, във душата ми ръждясват твоите окови.
Е:
Жената в мислите ти ще се сбъдне и докрай ще се осъществиш.
Щедър, всеотдаен, безрасъден, с пламенна любов ще я дариш.
Някой друг душата ти ще излекува, идва, наближава този час...
Той със радост вместо мен ще те прегърне.
Жалко... този някой няма да съм аз!
Ала този някой съществува. Ако не, от нежност и копнеж...
ти сам ще си го изрисуваш, ти сам ще си го създадеш!
Н:
Частичка в мене си мечтае да ме обичаш пак да се научиш.
Да съм силен, за да те приема в себе си обратно,
като чудо пак да ми се случиш!
Е:
Ще се лутаме със теб сред книга от лица.
Ще страдаме, намираме и търсим в болка - радост...
ако можех времето със теб да престроя!
Моля те, прости ми мойта младост...
аз нямам мъдростта да си простя.
