Въведоха ни във възгорещо студио. Беше ми за първи път. На другия край на масата седна моята събеседничка. Разделяше ни водещата: 5, 4, 3, 2, 1… СТАРТ!
Първото нещо , което си помислих, щом чух темата – “Книга с лица” , беше за сайта Facebook . Сетих се за хората, с които най-често общуваме там, за приятните и забавни неща, които са ми се случвали, докато съм в сайта.
Автоматично се “хванах” за думата “книга” и блажено се понесох по едни далечни пътечки, станали после пътища, по които се срещах с книгите. Първите бяха с пъстри картинки на чудесни илюстратори, които въздействаха на детското ми въображение и удачно допълваха кратичките приказчици.
“Facebook” - според мен това е съвременният албум със снимки /лица/ , които ти навяват стари спомени или скорошни изживявания. Но в сайта ти имаш възможност да ги покажеш пред по-голяма аудитория и да изкажеш свободно мнение.
Всяка прочетена книга е като жив човек, с лице. Спомням си една вълна от съветски романи, в които се разказваше за овладяването на целината. Имаше добри и лоши; гордост, подлост, достойнство, любов. Нямаше откъсване от тях. Гълтах страниците. Най-лошото е , докато четеш “ Конникът без глава”, вашите да те накарат да свършиш някоя работа. Как да преодолееш неземното привличане на книгата?! Имахме учителка, която от време на време изпищяваше с резкия си глас: “ Не сте чели “Спартак”?… Не сте чели “Стършел”?…” Завърших. Първата ми работа беше да прочета ония книги, които е срамно да не си чел.
Аз предпочитам електронната книга “Facebook” , защото имам възможност да се запозная с нови приятели, да общувам с близки и познати, да коментирам важни и маловажни неща. Колкото забавен, толкова и опасен може да бъде сайтът. Медиите често коментират темата. Затова трябва да сте подготвени, да имате известна култура на общуване. Да прецените на кого давате личните си данни.
По същото време, през летните ваканции, се събирахме група “заточени” при бабите деца и сестра ми разказваше “Джейн Еър”. Звездите почти те целуват. Толкова са близко, толкова са едри, че всеки миг ще капнат. Седим накуп на пейката на баба Данка и си разказваме книги.
Тази книга има много лица, наречени още “потребители”. Ние “потребяваме”, докосваме се до света на другите. Другите се приближават до нас, като разказват за местата, които са посетили, за хората, с които са били. Заедно пишем и четем една голяма книга. Книга с много лица – нашите.
Като студенти искахме да бъдем умни, да имаме свое лице. Да сме прочели най-модерното , най-новото. “Състезанието” ни беше благородно, защото книгите ни правеха такива. Осъзнахме, че сами трябва да попълваме празните килийки с меда на познанието. Искахме непременно да напишем своята книга и да я споделим с другите.
Светлините угаснаха. Водещата вече не ни разделяше. Беше отишла някъде.
Каква досада! Накои даже не са чували за “Facebook”. Дали да не потърся тая …”Джейн Еър “ ли беше?…
Странно! Младите са толкова далеко от истинските неща… Дали не е време и аз да си направя профил в “Facebook”?…
