СИП Електронни медии
С Мария Божанска (10.а), която неотдавна се върна от международно младежко събитие в Чехия (ВИЖ), разговаря екип от 11.а клас. Снимките са от часовете й по танци.Въпрос: Какви са общите ти впечатления?
Мария: Всичко беше много хубаво, защото хората там са много добри. Организаторите се бяха постарали да има добри условия за заниманията, всеки беше настроен позитивно. Научих доста: за хората от другите страни - какво обичат и какво не; за танците, за пантомимата. Всичко това ще ми послужи занапред. И ако ми се отдаде възможност, отново бих отишла на такъв обмен.
Въпрос: Как намираш града, който посетихте?Мария: Бърно е много красив град със страхотна архитектура, цветни фасади, чисти паркове. Най-силно ме впечатли паркът "Лужанки", който е огромен и където можеш да прекараш с часове, без да ти стане скучно.
Въпрос: Хареса ли ти програмата на пребиваването? Кое беше за тебе най-вълнуващото преживяване?
Мария: Програмата през всичките дни беше много богата, почти нямаше време, през което да се чудя какво да правя. От 9 часа беше закуската, в 9:30 започваха заниманията с цялата група, от 10 до 12:30 всеки се занимаваше със своята група - по танци, фотография или керамика, - след обяда имахме почивка до 15:30 и после отново всеки отиваше в групата си докъм 18:30-19 часа. С моята група по танци сме оставали и до по-късно, защото ни беше толкова приятно заедно, че времето летеше ужасно бързо.Въпрос: Би ли сравнила другите ученици с българските?
Мария: Мисля, че всички бяхме равни, защото и българската, и чешката, и унгарската, и италианската група бяха страхотни по свой си начин. Другите обаче казаха категорично, че ние, групата от България, сме блестящи. Бяхме представили танци, българско хоро, български песни, но не на последно място беше убийственият хумор на Божидар (единственото момче в бг групата), който накара цялата публика да пее с него, и то руска песен. По време на бг презентацията всички се забавляваха и се радваха, че сме там.
Въпрос: Къде бяхте настанени?
Мария: Ние бяхме пристигнали първи в Бърно и първия ден спахме в център „Лужанки”, на едни дюшеци. Точно в този момент не ни пречеше на какво ще спим, защото бяхме страшно уморени, но като видяхме ситуацията, се смяхме много. Нарекохме стаята "Женско царство", понеже Божидар спа в коридора на една пейка, а нашият ръководител легна по-късно и стана много рано, за да оправи документите. На другия ден тръгнахме за Конешин - малко градче до Бърно, където се събрахме всички групи и бяхме настанени в една огромна къща. Във всяка стая имаше хора от различни групи. В моята стая бяха още Бара и Светлана от Чехия , Алиса от Италия и Моника от България. Разбирахме се много добре.Въпрос: А ние, българите, как се държахме в чужбина?
Мария: Държахме се много добре, всеки си вършеше работата, както трябва. Никой от ръководителите не се оплака от нас, напротив - всички бяха страшно доволни.
Интервю на екип от 11.а клас (Мелис, Виктория, Айрие и Наталия)
