ПОТЕГЛИХМЕ ОТ КАРЛОВО, постепенно нагоре, по живописното ждрело на парков участък Стара река. Имаше смях, закачки, бране на гъби, а най-честият въпрос, който се чуваше, беше „Ох, колко още остава до хижата?”. Тези, които се страхуваха от хищните горски животни, разбраха, че не бива да се притесняват, защото минаха покрай паметника на Баба Меца. На хижата играхме, гледахме звездите, които като че ли бяха по-близо до нас, а на другата сутрин бодри потеглихме към хижа „Рай”.
ВСИЧКИ ЗАТАИХА ДЪХ, когато изкачихме гората и пред нас се откри божествената гледка на старопланинското било. Когато започнахме да се движим през парков участък Южен Джендем, нямаше човек, който да не снима и да не се възхищава на красотата, сред която бяхме попаднали. На хижа „Рай” вече ни очакваха, банята бе запалена, вечерята - готова, а след нея футболните фенове гледаха поредната среща от Световното първенство. Сутринта всички отидохме до Райското пръскало – с водоскока си от 124,5 метра той е най–високият водопад на Балканския полуостров. Тук научихме още много любопитни неща за водопада, за парковия участък, за Централен Балкан, за флората, фауната, туризма и поведението, което трябва да се спазва в парка, как трябва да се окаже първа помощ на пострадал и „10-те правила, които трябва да спазва туристът”. После имаше турнир по дартс. Бяхме се подготвили и с други спортни игри, но вятърът ни попречи. Момчетата събраха дърва и заедно с г-н Пламен Кюркчиев спретнаха огън, на който изпекоха сланина и манатарки.
В ЧЕТВЪРТЪК потеглихме рано–рано. Предстоеше дълъг преход с преминаване на билото от южната в северната част на Стара планина. За наше огромно съжаление тук времето ни изостави. Имаше дъжд, мъгла и вятър. Не успяхме да видим очарованието на парков участък Северен Джендем, но пък разбрахме, че с планината шега не бива. Тук е мястото да отбележим, че всички участници се държаха дисциплинирано и спазваха всички указания. Изведнъж в гъстата мъгла се появи заслон „Ботев”. Той се намира на 2057 м надморска височина. Всички се побрахме вътре и едва ли някой е имал по-вкусен обяд. Тук решихме, че няма да се качваме на старопланинския първенец Ботев (2376 м н.в.), въпреки че имаше доста желаещи. След като хапнахме, изпихме по един ароматен чай и потеглихме отново. След обяд пристигнахме на базата на Училището за планински водачи в с. Черни Осъм. Там вече ни очакваха, бяха запалили парното и сварили чай. Поиграхме карти, гледахме волейболната среща и вечеряхме на хижа „Плевен”. Тази вечер всички заспаха изморени, но удовлетворени от себе си и от предизвикателството, с което са се справили.
СУТРИНТА ТРЪГНАХМЕ ОТНОВО В ДЪЖД, но това не ни попречи да отдадем почит на хората, загинали в планината и свързали живота си с нея. Преди да се качим в автобуса, най-малките участници в похода Калоян Кюркчиев и Калина Нанкова и най-добрият гъбар Камен Славов получиха своите награди.
ТОВА ПЪТУВАЩО УЧИЛИЩЕ нямаше да се случи без институционалната и финансова подкрепа на СОУ „Св. Климент Охридски” и Община Троян. Искаме да благодарим на д-р Станка Калчева, която лекуваше всички възникнали медицински проблеми, на Емил Христов – нашия планински водач, който ни разказа много интересни неща за планината, и на Тодор Гладков, учителят и човекът, който с мислите си беше постоянно с нас. Ето и имената на препод
авателите, поели отговорността за своите ученици, организирали и осъществили Пътуващото училище: Станка Комитова, Цветанка Босева, Иванка Цекова и Пламен Кюркчиев.
Догодина – пак!
Иванка Цекова
10 юли 2010 г.
Вижте още СНИМКИ
