Св. Паисий Хилендарски, често наричан още отец Паисий, е български народен будител и духовник, автор на "История славянобългарска". Сведенията за живота му почти се изчерпват с автобиографичните бележки в тази творба. Роден е през 1722 г. в Самоковска епархия, най-вероятно в Банско. Има легенда, че е завършил дните си тук, в град Троян. Ние – ученици от "Св. Климент Охридски”, ще се опитаме да разучим и разпространим това твърдение.
Всичко започна от урока в учебника ни по литература. Там срещнахме едно предание за преселването на Паисий Хилендарски и семейството му в град Троян. Историята е за това, че бягали от отмъщение, защото защитили хубавата си сестра. Това е интересно за повечето хора и ние се заехме да направим проучване. Искаме да разкажем на троянци, че наследниците на Паисий може би живеят сред нас.
Обърнахме се към троянския музей. Там ни посрещнаха много добре, предоставиха ни книги, в които прочетохме още за Паисий, и ни разказаха някои неща. Видяхме родословното дърво на Папазовския род. Това се преселници, за които се предполага, че са Паисиевите роднини. Родоначалникът на рода поп Вълчо кръстил сина си Пенчо на близък роднина, вероятно на Паисий Хилендарски (Пенчо се е заменяло с духовното име Паисий). Прочетохме за тукашни места като: Паисиеви ливади, Паисиевото кладенче, Папазовска стая. Има предположение, че гробът на отеца е в Троян – в Табашката махала, където сега е Енергото.
Научихме, че наследниците на Папазовския (Поповия) род са около 2000 души. Повечето от тях са в Троян и София. Даже след допълнително проучване стана ясно, че един от нас има близък, който има връзка с човек от този род. Една жена се заела да възстанови родословното дърво на семейството си и накрая стигнала до човек, който е от Папазовци.
Нашето занимание не е само заради оценката по история или литература, но и за собствено знание. За да се гордеем, че сме българи и да докажем на всички, че се интересуваме от това.
Екип от 6.а клас: Николай, Симеон, Любомир, Марин, Силвия, Габриела, Полина
Снимките са на Цветан Тончев от Музея на занаятите
