Паралелка „Стопански мениджмънт” има практическа насоченост и учениците от моя клас – 12.в имат - точно такава нагласа: здраво стъпили на земята, чужди на всякакви преструвки и натруфеност, естествени, винаги готови да се борят за своите истини. През изминалите четири години емоциите ни съпътстваха в нашето дълго бизнес пътешествие.
Една от важните задачи беше да се научат да работят в екипи. Тъй като българите по природа сме индивидуалисти, някои от екипите бяха построени на принципа: „Двама работят, двама почиват!”, по техни лични признания. Други екипи постигнаха единство и синхрон, но спорове не липсваха. Най-разгорещени ставаха дебатите по време на защити, където като на бойно поле воюваха идеи, печелеха се много пари, валяха дъждове от изобилие, напук на развихрилата се икономическа криза.
Нашето обучение се разиграваше на границата между истинския живот и ролите в театъра. За четири години те трябваше да станат икономически анализатори на кризата в нашия град и да се преборят с нея, да построят фабрики, туристически комплекси, да засеят 100 декара земя и да отгледат добитък – едър или дребен. Често се налагаше да вземат управленски решения, като например: Дали да се работи 1 месец по заданието, или това да стане в последния ден преди предаването; Дали домакинът на екипа има достатъчно „троянска лимонада" в хладилника; С какво да бъде наказан този, който не работи достатъчно за общото благо. Неслучайно Мариян трябваше да научи и рецитира наизуст на защитата едно от заданията.
С тези ученици ние направихме нашия европейски кабинет, макар в часовете да се срещахме непрекъснато с мурафетите и неудържимата природата на Бай Ганьо!
Особено приятни бяха маркетинговите проучвания, най-вече на мъжката част от класа, като: фактори на средата в бар „Зулу”; проучване на красавиците от класа на г-жа Маринелия Христова (каките, завършили миналата година), проучване и маркетинг - микс с момичетата от сегашния 11.г клас. Момичетата пък бяха забележителни с това, че никога не вадеха огледала и не показваха женска суетност, на която често сме свидетели.
В областта на комуникациите класът беше разделен на две - докато едната част тихо и интелигентно комуникираше помежду си, другата половина прилагаше всички видове комуникации, включително и с юмруци. На особена висота бяха и комуникациите с личните лекари и училищното медицинско лице – Силвия Ганкова. Комуникациите на 12.в се отразяваха силно на общия микроклимат в училище, тъй като ако някой от красавците ни се появеше на балкон от съседните блокове, момичетата от 11.г клас неудържимо се насочваха към прозорците.
В областта на рекламата нямахме нужда от допълнителни PR кампании. Шопът отдавна го е казал : „От нашето по-убаво нема!”. С фантазия, усет и любов бяха наситени всички презентации, в заданията имаше творчески заряд. Част от учениците от време на време провеждаха дистанционно обучение, а Цвета - дистанционно управление на класа, но затова пък успя да усъвършенства своите умения в областта на личните продажби. През последната година някои момчета – като Ангел и Ивайло, станаха специалисти в логистиката, като обикаляха около училището със своите автомобили. Даниел пък специализира в областта на хотелиерството и ресторантьорството, вместо да си губи времето в часовете. Сигурно животът на всички щеше да бъде скучен без внезапните пропадания на някои дарования по математика, без философските прозрения, без веселите мигове в часовете.
В нашата трудна и объркана действителност няма рецепти за успех. Вярвам, че завършващите млади хора ще намерят своето място в живота - ако не на върха, то по пътя към него. Много се надявам точно тези млади хора да подобрят демографската картина на България и града ни. Желая им да бъдат смели и да постигнат целите си, да бъдат достойни българи, които днес отнасят в своето бъдеще хубави спомени от нашето училище.
Ще броят до дванайсет и ще тръгнат на път с дванайсет топли страници, които са сътворили!
А ние, учителите, ще продължим да посрещаме младостта на прага на класната стая, защото това е съдбата, която сме избрали и на която сме се посветили...
На границата между истинския живот и ролите (Характеристика на 12.в клас от Боряна Петрова)
20 май 2010