Алена: Как попадна на Националното състезание?
Влади: Природните науки винаги са представлявали слабост за мен и когато преди няколко месеца г-жа Ваня Иванова предложи на класа ни да „щурмуваме целта” (състезанието), аз приех това като предизвикателство – предизвикателство да се докажеш най-вече пред себе си. Защото в днешния динамичен и изпълнен с препятствия свят, ако не разбереш кой си, си оставаш просто едно нищо.
Ани: На областното състезание не успях да представя добре задачата си и не бях сред определените да отидат на националното. Ден преди то да започне обаче г-жа Иванова ме попита дали не искам да участвам, защото едно от децата от друг град не могло да дойде. Аз се съгласих.
Алена: Как премина самото състезание?
Влади: Ключов за всички състезатели бе моментът на определяне на отборите. Когато всеки един участник изтегляше номера на своя отбор, се отправяше към новите си непознати „колеги” с трепет, много очаквания и, разбира се, с нагласа за победа. Оттук насетне отборите трябваше да се сработят, да изберат своя тактика и методика на работа. Първия ден трябваше да решим определен брой задачи, всички свързани с голямата тема „Остров Ливингстън”, и да представим решенията си пред журито. На следващия ден се проведе практическият кръг от състезанието, който съдържаше по две задачи, свързани с оцеляването и живота на о. Ливингстън. Всеки отбор трябваше да направи идеен проект за нова, по-голяма българска база на острова, да конструира обект, който задържа възможно най-дълго топлината. Журито направи тестове на проектите ни със специален уред. После, за изненада на всички, отборите ни получиха по една прясно уловена риба. Но това съвсем не беше жест от страна на журито. Трябваше да й направим дисекция! Всички щяхме да бъдем по-доволни, ако ни беше поднесена топла, току-що изпечена, с малко лимонов сок.
Ани: Първо бяха теоретичните задачи. Тази, по която говорих аз, беше много приятна и знаех всичко. Но притеснението ми изигра лоша шега и не можах да я представя добре. На втория ден очаквах да видя епруветки, разтвори и т.н., но вместо това ни бяха приготвили... една риба, скалпел и ножици. За първи път направих дисекция на животно и тя беше успешна.
Алена: Какво мислиш за екипната работа по време на състезанието?
Влади: Съвместният начин на работа и сплотеността между участниците в отборите са най-значимото, най-вълнуващото и най-интересното от цялото състезание. Най-добре се представиха тези, които бяха работили задружно, целенасочено, с много чувство и авторски идеи.
Ани: На награждаването класираха моя отбор на първо място. Почувствах се много щастлива, беше като сбъднат сън. Това, че не се представих много добре в индивидуалното класиране, не е проблем. На мен ми стига да знам, че мога да работя в екип, научих много неща и, най-важното, запознах се със страхотни хора!
