• Място на свободен дух и модерни решения

Интервю

01 март 2009

На 10 декември 2008 г. група ученици гостуваха на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов” - Велико Търново. Екскурзията им бе награда от Училищното настоятелство и лично от г-н Марин Радевски за чудесното представяне на скорошния празник на училището. Децата бяха посрещнати от театър-майстора Боян Захариев, който увлекателно разказа за създаването на театъра, за неговото устройство днес и за всички онези механизми и тайнства, които са част от магията на изкуството и които за нас като зрители остават скрити. Троянските ученици имаха и една уникална възможност - да представят на голяма сцена част от програмата си (показана на училищното тържество) и да се почувстват истински артисти. Директорът на театъра Любомир Бъчваров пък им уреди среща с оперната прима и доскорошен директор на Националната опера Христина Ангелакова, която заедно със своите търновски колеги подготвя премиерата на Моцартовата опера „Така правят всички”. Голямата певица, която е и режисьор на спектакъла, поздрави учениците от СОУ „Св. Климент Охридски” с откъс от постановката (в изпълнение на солистите) и даде интервю на младите троянски репортери, седмокласничките Йова Петкова и Моника Генкова.


Христина Ангелакова: ВИНАГИ СЪМ ИСКАЛА ДА ПЕЯ

Интервю на Йова Петкова и Моника Генкова

- Опишете се с пет думи.
- За съжаление - вече не млада; за радост - с една много хубава кариера, която ме прави удоволетворена от изминалите години; за щастие - още преподавател по пеене, контактът с млади хора е чудесен. А в момента - радостна от новата постановка, защото това ще бъде моят режисьорски дебют.
- Какво е за Вас музиката?
- След семейството ми и дъщеря ми - всичко останало.
- Като малка занимавали ли сте се с музика?
- Да! Първо, в моите детски години имаше много възможности за занимания с музика - в училище, в детските школи; стига човек да иска. В нашето училище имахме страхотни преподаватели и те, мисля си, ми помогнаха да се насоча към музиката.Така че съм се занимавала с музика - свирих на цигулка дълги години, после вече се ориентирах само към пеенето.
- Кога бе първата Ви изява на сцена?
- Първата ми изява беше като ученичка. Първата си ария съм изпяла в гимназията - Първа девическа гимназия „Илияна Димитрова” в Шумен (Христина Ангелакова е родена през 1944 г. в град Исперих, в семейството на адвокат и гимназиална учителка, но и израснала в Шумен; пяла е в почти всички европейски оперни театри, под ръководството на диригенти като Клаудио Абадо и режисьори като Франко Дзефирели – бел. Т21).
- Какви бяха ученическите Ви години?
- За мен ученическите години са един много хубав спомен. Занимавах се с много неща - свирех, пеех, спортувах и какво ли още не. Участвах в много организации, където се помага на хората и се развива чувството за благотворителност и милосърдие. Имаше и много надпревари и аз не се отказвах от участие в тях.
- Искате ли да се върнете в ученическите си години?
- Искам, но не е възможно.Човек няма как да се върне назад във времето, но може да го направи чрез спомените си. Едно от най-хубавите неща в живота на човека са спомените, хубаво е, когато ги имаш.
- Вашите родители одобряваха ли идеята да се занимавате с музика?
- Не бих казала. Майка ми одобряваше и много ми помагаше, сигурно защото и тя е искала да стане певица, но не е могла да го осъществи; и може би затова тя винаги е била до мен. Татко беше против, но постепенно го убедих, че съм поела по верния път. Мисля, че успях да накарам родителите си да се гордеят с мен.
- За Вас това ли бе мечтаната професия – оперна певица?
- Аз винаги съм искала да пея. И баба ми, и майка ми пееха, така че пеенето от малка бе моя страст, страст и до сега. Най-хубавото нещо е човек да избере за професия това, което обича да прави.
- След толкова години на сцената имате ли още сценична треска преди концерт?
- Да! Винаги имам треска преди концерт.
- Имате ли Ваш идол в изкуството?
- Мисля, че по-скоро моят идол е самото изкуство, голямото изкуство.
- Доволна ли сте от постигнатото през годините?
- Донякъде да. Но можеше и повече.
- Какво мислите за младите хора в България?
- Само хубави неща. Но част от младите хора на България заминаха да си търсят щастието в чужбина – нищо лошо. А на тези, които останаха, ще кажа – направихте добър избор. Защото така или иначе, където и да иде човек, винаги ще си остане българин и ще е свързан със страната си. Мисля, че днешното училище или по-скоро съвременната образователна програма у нас донякъде е в дълг към младите хора. Убедена съм, че училището трябва повече да възпитава, повече да се занимава с отношенията между младите хора, да развива тези отношения. Би могло да има повече идеализъм и морал, колкото и патетично да звучи това; защото моралните ценности са много важно нещо, правят хората по-качествени, по-стойностни, независимо с каква професия се занимават.
- Какво ще пожелаете на младите таланти в България?
- Най-важното е да не се предават.

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник