• Място на свободен дух и модерни решения

Търсене

BG Web Counters


Tyxo.bg counter

Посещения през предишния месец

"Голямото четене"

Публикувано от админ (Борджуков) 28 януари 2009

БНТ поздравява троянски ученици

Посветихме ноемврийските Климентови дни на 140-годишнината от обявяването на Троян за град със самочувствието, че днешното училище може да бъде територия на модерното и градското. Културният продукт от неколкодневните състезания потвърди това. Поредното доказателство може да се види на електронния сайт на кампанията на БНТ „Голямото четене” http://4etene.bnt.bg/bg/interview/view/7. Там е представен троянският ученически конкурс за есе „Голямото четене”, подсказан от въпросната кампания, и са цитирани някои от младите есеисти. Идеята БНТ да бъде информирана за състезанието е на главната библиотекарка в троянската читалищна библиотека Ваня Давидова, която обясни, че ще се радва Троян да бъде показан като четящ град. Нашите момичета и момчета са попаднали в една изключителна компания от хора, споделили мисли за четенето: медийния специалист и един от малкото истински днешни български интелектуалци Георги Лозанов; романистката Теодора Димова, дъщеря на Димитър Димов; доказано талантливия писател Георги Господинов; популярния сред няколко поколения българи поет и публицист Стефан Цанев. За заглавие на „троянския” материал редакторите на сайта са избрали метафора на десетокласничката Цветелина: „Книгата е пътна карта за мечтатели”. Написаното от 56-мата троянски ученици е накарало екипа на „Голямото четене” да ги приветства със следните думи: „Един успешен опит да се даде възможност на младите свободно да изразят чувствата и преживяването си в четенето, да разсъждават върху ползата и необходимостта от общуването си с книгите и да се присъединят към обществото на „Голямото четене”, за което Българската национална телевизия ги поздравява с „Добре дошли!” и им благодари от сърце.”



Из есетата на тема


"ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ"


(учебна 2008/2009 г.)




Калина, 5. клас: “Хората четат, за да възобновят изпусната част от нишката на знанието.”




Кристиян, 6. клас: “Винаги съм си задавал въпроса как хората в миналото са намирали време за книгите, как са успявали без телевизия и компютри да бъдат толкова информирани.”


Александра, 6. клас: “Моята любима книга е “Пипи Дългото чорапче”. Палавницата ме заразява със своята жизненост, непобедим оптимизъм и безкрайна обич към хората. Колко ли много неоткрити светове ме очакват в неотворените книги? Много съм любопитна и продължавам своето голямо четене.”


Деница, 6. клас: “Книгата учи и вълнува, тя ни превръща в част от себе си и неусетно ставаме крале и принцеси, влюбени жени, верни приятели, убийци и съдии, пътешественици, грохнали старци, пакостливи деца.”


Ивелина, 6. клас: “Като влязох в сайта на “Голямото четене”, се запознах с начина на гласуване. (…) Ако все пак участвам, бих дала своя глас за Андерсеновите приказки или за всички приказки. Засега те си остават моето любимо четиво.”


Стефания, 6. клас: “Бастиян от “Приказка без край” се запленява от магията на четенето, спасява страната Фантазия, става по-силен и смел и това, че за своите груби съученици е фантазьор и глупак, вече не го плаши. Няма какво да се заблуждаваме – така е и в нашия живот. Винаги има и такива деца, които завиждат на любознателните и обичащите да четат.”





Габриела, 6. клас: “Какво означава да прочетеш един роман, приказка или разказ? За това ни трябва на първо място желание, чувство, страст и въображение.”






Веселина, 6. клас: “Обичам да чета, въпреки че книгите сега не са на мода – такова поне е впечатлението ми. Любимите ми творби са “Клетниците”, “Пипи Дългото чорапче”, “Приказка без край”, “Малкият принц”. Някои от тях съм препрочитала по два-три пъти.”


Михаела, 7. клас: “На децата се четат книжки от много ранна възраст. По този начин те започват да мислят позитивно, научават се да различават добро от зло и в същото време се забавляват.”


Валентин, 7. клас: “Не всеки обаче може да си купи книга. Тук на помощ идва библиотеката. Когато влезеш там, дори и да не знаеш какво точно търсиш, винаги можеш да намериш нещо, което би ти било интересно.”



Паулина, 7. клас: “Да държиш хартията в ръцете си за мен е много голяма тръпка. Когато се настаниш удобно на дивана с книга в ръка, ти се пренасяш в друг свят, подвластен само на твоето въображение. Твой свят, на който ти си господар.”




Полина, 7. клас: “За съвременния човек четенето и още повече литературата са маловажни. С тези думи не искам да обиждам хората, които наистина харесват да четат.”





Величка, 7. клас: “Моята любима книга е “Най-синьото вълшебство” на Петя Дубарова. Харесва ми това, че стихотворенията й са изпълнени с много изящество и доброта.”



Виктория, 7. клас: “Никога не бих загърбила книгата заради безполезното седене на компютъра с часове. Предпочитам да изживея поредното приключение с любимия си герой или просто да се запозная с моя нов приятел, който ще ме въвлече в своя свят.”


Ирена, 8. клас: “Под “голямото четене” може да се разбира, че човек не е чел достатъчно през учебната година и трябва пак да преговаря отначало целия учебник.


Мария, 8. клас: “Когато реших да поразпитам приятели, получих отговори като: четенето е добро, но на мен не ми се чете.”


Нермин, 9. клас: “Дано стойността на книгата бъде осъзната от хората отново, защото книгата е “прозорец към света” и който не отвори този прозорец, губи много приятни и интересни моменти.”



Мелис, 9. клас: “На хората няма да им се налага всеки ден да ходят до будката за вестници, а просто ще ги разлистват чрез копчетата на мобилните си телефони.”


Траяна, 10. клас: “Когато любознателността у човека угасне, ежедневието му се превръща в една сива и монотонна пътека, по която той минава всеки ден, без да се огледа около себе си и без да поеме даровете на познанието.”






Лалю, 11. клас: “Наистина преживявам много лично това, което става в момента. Само чрез един автобус библиотека да се провокира вниманието на съвременника към КНИГАТА. Автобусът библиотека напомня на възрожденските книжари, които с един сандък книги са обикаляли от селище в селище. Мислено се свързвам с хората, които ще занесат своето томче, питам се какво ли ще напишат, като започвам и аз да съчинявам своето послание. (...)
Много ми е трудно да намеря думите, но каквито и да са, знам, че ще ме разберат, защото ни свързва обичта към литературата. Съжалявам, че Троян е малко градче и шареният автобус няма да спре на нашия център. (…)
И макар това да е личен избор, аз ще кажа на висок глас: “Нека го бъде ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ, за да ги има ГОЛЕМИТЕ ДЕЛА… Ш-ш-шт!... Тихо!... Чети!...”








Юлияна, 12. клас: “Голямото четене” ще ни напомни за някоя сложна ситуация, изпълнена с тръпка и очакване. Ще се почувстваме като част от любима книга. Като герои под прикритие в заплетен криминален роман като “Смърт край Нил”.










Ани, 12. клас: “На какво ме научи “Алхимикът”? Научи ме да не се страхувам от неуспехите, от неизвестното и от всичко, което човек не може да контролира. Защото да се страхуваш, означава, че си жив. Всеки човек изпитва или е изпитвал страх, но страхът е пречка за слабите и изпитание за силните, търсещи, рискуващи личности. (...)
На какво ме научи “Алхимикът”? Научи ме да следвам мечтите си. Защото човекът не може да избяга от истинската си същност и копнежите си. Защото да следваш мечтите си означава да си смел, да си верен на сърцето си и най-важното – да бъдеш щастлив.”


Теодора, 12. клас: “За жалост много деца днес не са чували за обитателката на Вила Вилекула. Те дори не подозират за магията на “опитомяването” и за една от най-красивите метафори за приятелството – връзката между Малкия принц и рижата лисица. Не знаят и как малкият калпазанин Том Сойер успя да боядиса оградата или защо Емил си напъха главата в супника. (…)
Затова, читателю, бъдещ или настоящ, намери време и чети. Чети, за да можем да общуваме без ограничения. Чети, за да откриеш своя роман, онзи, който авторът сякаш е писал за теб. Чети, за да намериш своя алтернативен свят, онзи, който може да се превърне в твой пристан, когато имаш нужда.”






Маринелия Христова, член на журито: ЕСЕТАТА СА НАПИСАНИ УМНО, ГРАМОТНО И НАЙ-ВЕЧЕ ИСКРЕНО

За мен беше твърде любопитно, а и много приятно да прочета есетата на тема „Голямото четене”. Бях изненадана, че на поканата за участие в състезанието се озоваха 56 ученици от троянските училища, 29 - от 5 до 8 клас и 27 - от 9 до 12 клас (очакванията бяха за двойно по-малко участници).
Есетата са написани умно, грамотно и най-вече искрено. Повечето от тях – от истински приятели на книгата. В съчиненията си те разказват за магическия свят на литературата, за неповторимите си пътешествия в света на любимите герои. Приветстват кампанията „Голямото четене”и нейната пътуващата библиотека и се надяват, че тя ще увеличи броя на четящите.

Но пишещите споделят и огорчението си, че днес техните връстници масово не четат, четенето за тях е „загубено време”, „старомодно”и дори „срамно” занимание. Ако признаеш, че четеш, ще станеш за смях.

Естествено обяснението на всичко това есеистите намират в господството на новите технологии, на „цар Компютър” и „барон Гугъл”. Любопитни са вижданията на участниците в състезанието за бъдещето на Книгата. Едни от тях твърдят примирени, че четенето на книги в бъдеще няма да съществува. Други настойчиво призовават своите връстници да четат, явно с надеждата, че е възможно те да се обърнат с лице към книгата. Трети са убедени, че през 21 век читателският дух ще се събуди.

И аз, не само защото по природа съм оптимист, а и защото прочетох тези чудесни есета, съм убедена, че”принцеса Книга” не трябва да се подценява, че ще остане жива и децата на моите ученици ще бъдат приятели с нея.



Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник