• Място на свободен дух и модерни решения

"Голямото четене"

Публикувано от админ (Борджуков) 28 януари 2009

БНТ поздравява троянски ученици

Посветихме ноемврийските Климентови дни на 140-годишнината от обявяването на Троян за град със самочувствието, че днешното училище може да бъде територия на модерното и градското. Културният продукт от неколкодневните състезания потвърди това. Поредното доказателство може да се види на електронния сайт на кампанията на БНТ „Голямото четене” http://4etene.bnt.bg/bg/interview/view/7. Там е представен троянският ученически конкурс за есе „Голямото четене”, подсказан от въпросната кампания, и са цитирани някои от младите есеисти. Идеята БНТ да бъде информирана за състезанието е на главната библиотекарка в троянската читалищна библиотека Ваня Давидова, която обясни, че ще се радва Троян да бъде показан като четящ град. Нашите момичета и момчета са попаднали в една изключителна компания от хора, споделили мисли за четенето: медийния специалист и един от малкото истински днешни български интелектуалци Георги Лозанов; романистката Теодора Димова, дъщеря на Димитър Димов; доказано талантливия писател Георги Господинов; популярния сред няколко поколения българи поет и публицист Стефан Цанев. За заглавие на „троянския” материал редакторите на сайта са избрали метафора на десетокласничката Цветелина: „Книгата е пътна карта за мечтатели”. Написаното от 56-мата троянски ученици е накарало екипа на „Голямото четене” да ги приветства със следните думи: „Един успешен опит да се даде възможност на младите свободно да изразят чувствата и преживяването си в четенето, да разсъждават върху ползата и необходимостта от общуването си с книгите и да се присъединят към обществото на „Голямото четене”, за което Българската национална телевизия ги поздравява с „Добре дошли!” и им благодари от сърце.”



Из есетата на тема


"ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ"


(учебна 2008/2009 г.)




Калина, 5. клас: “Хората четат, за да възобновят изпусната част от нишката на знанието.”




Кристиян, 6. клас: “Винаги съм си задавал въпроса как хората в миналото са намирали време за книгите, как са успявали без телевизия и компютри да бъдат толкова информирани.”


Александра, 6. клас: “Моята любима книга е “Пипи Дългото чорапче”. Палавницата ме заразява със своята жизненост, непобедим оптимизъм и безкрайна обич към хората. Колко ли много неоткрити светове ме очакват в неотворените книги? Много съм любопитна и продължавам своето голямо четене.”


Деница, 6. клас: “Книгата учи и вълнува, тя ни превръща в част от себе си и неусетно ставаме крале и принцеси, влюбени жени, верни приятели, убийци и съдии, пътешественици, грохнали старци, пакостливи деца.”


Ивелина, 6. клас: “Като влязох в сайта на “Голямото четене”, се запознах с начина на гласуване. (…) Ако все пак участвам, бих дала своя глас за Андерсеновите приказки или за всички приказки. Засега те си остават моето любимо четиво.”


Стефания, 6. клас: “Бастиян от “Приказка без край” се запленява от магията на четенето, спасява страната Фантазия, става по-силен и смел и това, че за своите груби съученици е фантазьор и глупак, вече не го плаши. Няма какво да се заблуждаваме – така е и в нашия живот. Винаги има и такива деца, които завиждат на любознателните и обичащите да четат.”





Габриела, 6. клас: “Какво означава да прочетеш един роман, приказка или разказ? За това ни трябва на първо място желание, чувство, страст и въображение.”






Веселина, 6. клас: “Обичам да чета, въпреки че книгите сега не са на мода – такова поне е впечатлението ми. Любимите ми творби са “Клетниците”, “Пипи Дългото чорапче”, “Приказка без край”, “Малкият принц”. Някои от тях съм препрочитала по два-три пъти.”


Михаела, 7. клас: “На децата се четат книжки от много ранна възраст. По този начин те започват да мислят позитивно, научават се да различават добро от зло и в същото време се забавляват.”


Валентин, 7. клас: “Не всеки обаче може да си купи книга. Тук на помощ идва библиотеката. Когато влезеш там, дори и да не знаеш какво точно търсиш, винаги можеш да намериш нещо, което би ти било интересно.”



Паулина, 7. клас: “Да държиш хартията в ръцете си за мен е много голяма тръпка. Когато се настаниш удобно на дивана с книга в ръка, ти се пренасяш в друг свят, подвластен само на твоето въображение. Твой свят, на който ти си господар.”




Полина, 7. клас: “За съвременния човек четенето и още повече литературата са маловажни. С тези думи не искам да обиждам хората, които наистина харесват да четат.”





Величка, 7. клас: “Моята любима книга е “Най-синьото вълшебство” на Петя Дубарова. Харесва ми това, че стихотворенията й са изпълнени с много изящество и доброта.”



Виктория, 7. клас: “Никога не бих загърбила книгата заради безполезното седене на компютъра с часове. Предпочитам да изживея поредното приключение с любимия си герой или просто да се запозная с моя нов приятел, който ще ме въвлече в своя свят.”


Ирена, 8. клас: “Под “голямото четене” може да се разбира, че човек не е чел достатъчно през учебната година и трябва пак да преговаря отначало целия учебник.


Мария, 8. клас: “Когато реших да поразпитам приятели, получих отговори като: четенето е добро, но на мен не ми се чете.”


Нермин, 9. клас: “Дано стойността на книгата бъде осъзната от хората отново, защото книгата е “прозорец към света” и който не отвори този прозорец, губи много приятни и интересни моменти.”



Мелис, 9. клас: “На хората няма да им се налага всеки ден да ходят до будката за вестници, а просто ще ги разлистват чрез копчетата на мобилните си телефони.”


Траяна, 10. клас: “Когато любознателността у човека угасне, ежедневието му се превръща в една сива и монотонна пътека, по която той минава всеки ден, без да се огледа около себе си и без да поеме даровете на познанието.”






Лалю, 11. клас: “Наистина преживявам много лично това, което става в момента. Само чрез един автобус библиотека да се провокира вниманието на съвременника към КНИГАТА. Автобусът библиотека напомня на възрожденските книжари, които с един сандък книги са обикаляли от селище в селище. Мислено се свързвам с хората, които ще занесат своето томче, питам се какво ли ще напишат, като започвам и аз да съчинявам своето послание. (...)
Много ми е трудно да намеря думите, но каквито и да са, знам, че ще ме разберат, защото ни свързва обичта към литературата. Съжалявам, че Троян е малко градче и шареният автобус няма да спре на нашия център. (…)
И макар това да е личен избор, аз ще кажа на висок глас: “Нека го бъде ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ, за да ги има ГОЛЕМИТЕ ДЕЛА… Ш-ш-шт!... Тихо!... Чети!...”








Юлияна, 12. клас: “Голямото четене” ще ни напомни за някоя сложна ситуация, изпълнена с тръпка и очакване. Ще се почувстваме като част от любима книга. Като герои под прикритие в заплетен криминален роман като “Смърт край Нил”.










Ани, 12. клас: “На какво ме научи “Алхимикът”? Научи ме да не се страхувам от неуспехите, от неизвестното и от всичко, което човек не може да контролира. Защото да се страхуваш, означава, че си жив. Всеки човек изпитва или е изпитвал страх, но страхът е пречка за слабите и изпитание за силните, търсещи, рискуващи личности. (...)
На какво ме научи “Алхимикът”? Научи ме да следвам мечтите си. Защото човекът не може да избяга от истинската си същност и копнежите си. Защото да следваш мечтите си означава да си смел, да си верен на сърцето си и най-важното – да бъдеш щастлив.”


Теодора, 12. клас: “За жалост много деца днес не са чували за обитателката на Вила Вилекула. Те дори не подозират за магията на “опитомяването” и за една от най-красивите метафори за приятелството – връзката между Малкия принц и рижата лисица. Не знаят и как малкият калпазанин Том Сойер успя да боядиса оградата или защо Емил си напъха главата в супника. (…)
Затова, читателю, бъдещ или настоящ, намери време и чети. Чети, за да можем да общуваме без ограничения. Чети, за да откриеш своя роман, онзи, който авторът сякаш е писал за теб. Чети, за да намериш своя алтернативен свят, онзи, който може да се превърне в твой пристан, когато имаш нужда.”






Маринелия Христова, член на журито: ЕСЕТАТА СА НАПИСАНИ УМНО, ГРАМОТНО И НАЙ-ВЕЧЕ ИСКРЕНО

За мен беше твърде любопитно, а и много приятно да прочета есетата на тема „Голямото четене”. Бях изненадана, че на поканата за участие в състезанието се озоваха 56 ученици от троянските училища, 29 - от 5 до 8 клас и 27 - от 9 до 12 клас (очакванията бяха за двойно по-малко участници).
Есетата са написани умно, грамотно и най-вече искрено. Повечето от тях – от истински приятели на книгата. В съчиненията си те разказват за магическия свят на литературата, за неповторимите си пътешествия в света на любимите герои. Приветстват кампанията „Голямото четене”и нейната пътуващата библиотека и се надяват, че тя ще увеличи броя на четящите.

Но пишещите споделят и огорчението си, че днес техните връстници масово не четат, четенето за тях е „загубено време”, „старомодно”и дори „срамно” занимание. Ако признаеш, че четеш, ще станеш за смях.

Естествено обяснението на всичко това есеистите намират в господството на новите технологии, на „цар Компютър” и „барон Гугъл”. Любопитни са вижданията на участниците в състезанието за бъдещето на Книгата. Едни от тях твърдят примирени, че четенето на книги в бъдеще няма да съществува. Други настойчиво призовават своите връстници да четат, явно с надеждата, че е възможно те да се обърнат с лице към книгата. Трети са убедени, че през 21 век читателският дух ще се събуди.

И аз, не само защото по природа съм оптимист, а и защото прочетох тези чудесни есета, съм убедена, че”принцеса Книга” не трябва да се подценява, че ще остане жива и децата на моите ученици ще бъдат приятели с нея.



Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник