Марихуаната и хашишът са продукти на конопеното растение Cannabis sativa. Активната съставка, която предизвиква физическите ефекти при употребата на канабис е ТНС (тетрахидроканабинол). Какво точно се случва с мозъка при употреба е въпрос на продължаващи проучвания. Ето какво казват последните данни.
В нормални дози (т.е. невисоки) канабисът създава усещане за отпуснатост, спокойствие и леко опиянение. Някои от неговите странични ефекти са проблеми с координацията, глад и отслабване на паметта. Тези ефекти възникват, защото ТНС нарушава действието на невротрансмитера анандамид в различни части на мозъка.
Анандамидът е ендоканабиноиден невротрансмитер, който се свързва с канабиноидните рецептори СВ1 и СВ2. СВ1 се намират в централната нервна система (в мозъка), а СВ2 – в различни части на тялото (в периферната нервна система). Най-голям брой рецептори СВ2 има в матката и в белите дробове. В мозъка анандамидът се синтезира в части, които са важни за краткосрочната памет и мисловните процеси, за апетита, за контрола на движението.
При нормални условия невротрансмитерът анандамид е „складиран” в сакчета в крайчето на аксона. Когато там пристигне електрически сигнал, сакчетата се съединяват със стената на неврона. Това освобождава анандамида в пространството (синапса) между двата неврона. Сега анандамидът се движи през синапса до съседния неврон. Дендритите на този неврон имат рецептори, с които се свързва анандамидът. Когато това стане, импулсът се препредава нататък.
След като импулсът е предаден, анандамидът се освобождава от рецепторите и се връща обратно в своя неврон. Това става с помощта на обратния захват.
Канабисът (или ТНС) променя тези нормални условия. ТНС функционира като анандамид. Той имитира невротрансмитера, като се свързва с рецепторите, които всъщност са предназначени за анандамида. ТНС поема работата на анандамида и при свързването му с рецептора, импулсът се предава. Щом импулсът е предаден, ТНС се освобождава от рецептора и се разгражда от тялото.
Канабисът предизвиква приятно чувство на отпускане и усещане за благополучие. Той постига това като индиректно стимулира центъра на удоволствието в мозъка. Този център се стимулира от невротрансмитера допамин. Канабисът индиректно повишава освобождаването на допамин. Сам по себе си, ТНС не може да „накара” допаминовия неврон да освобождава повече допамин. В случая участва и трета субстанция – невротрансмитерът GABA.
В нормални условия GABA инхибира (не позволява) прекомерното освобождаване на допамин. ТНС пречи на освобождаването на GABA. Това позволява активирането на повече допамин. По-високите му нива стимулират центъра на удоволствието.
Заради ефекта, който допаминът има върху центъра на удоволствието в мозъка, може да се развие зависимост към канабиса. Употребяващите искат отново и отново да изпитат приятното усещане от него. Въпреки че при употребата на канабис се освобождава по-малко допамин, отколкото при употребата на амфетамини и кокаин, 5-10% от използващите канабис развиват зависимост към него.
Мозъкът има много рецептори, с които анандамидът и ТНС могат да се свържат. Те се намират на специфични места в мозъка и така могат да се обяснят някои от типичните ефекти на канабиса. Най-много такива рецептори има в хипокампуса, в хипоталамуса, в малкия мозък и в базалните ганглии. Хипокампусът е жизненоважен за краткосрочната памет. Когато ТНС се свърже с каанабиноидните рецептори там, това пречи на паметовите функции. Употребяващите запомнят по-трудно скорошни събития.
Хипоталамусът е известен като центъра на глада в мозъка. Свързвайки се с канабиноидните рецептори там, ТНС може да предизвика пристъпи на глад. ТНС засяга също координацията и равновесието. При нормални условия те се контролират от малкия мозък.
Базалните ганглии имат отношение към неволевите мускулни движения. Тези движения човек прави без да се замисля. Тук канабисът също може да предизвика проблеми с физическата координация.
