


„Интересите ми към компютрите започнаха още докато бях ученик в СОУ "Св. Климент Охридски" и не малка "вина" за това имат Минко Христов, Богдан Дочев, Стоян Борджуков - мисля, че няма нужда да разказвам кои са те.”

„Благодарен съм на СОУ "Св. Климент Охридски" и на неговите преподаватели за това, че са ме научили на дисциплина, последователност и търпение, без които работата ми като морски офицер би била немислима.”
РАДА ГАНКОВА – випуск 2000 г., паралелка „Бизнес и финанси”. Завършва приложна лингвистика във Великотърновския университет. В момента е конферентен преводач в Европейския парламент в Брюксел. Владее отлично испански и английски език, с добри познания по френски и португалски.
„Най-ярките ми спомени от гимназията са свързани с динамичната и интригуваща работа в екип по време на обучението в моята паралелка. Тогава се научих как да представям и защитавам идеите си, да бъда уверена в това, което правя. Състезателното начало, бързата ориентация в проблемите, добрата икономическа култура са неща, които също ми помагат днес в професията на конферентен преводач в Европейския парламент.”

„Подготовката по английски език в „Св. Климент Охридски” ми даде една стабилна основа, която ми помогна за бъдещото ми развитие в американската гимназия и в университета.”

„Образованието, което получих в Троян, дългите ми занимания с музика, участието в театрални постановки, рецитали и постоянната ми ангажираност към сценичните изкуства ми дадоха онези първи стъпки – музикалния усет, работата в екип, въображението, дисциплината и отговорността към това, което правя. Мога с уважение и респект да заявя, че годините в град Троян са основна и важна част от развитието ми като хореограф и човек, споделил живота си с изкуството.”

„Що се отнася до училището – оцених него и учителите си едва след като завърших. В училище се научих да ставам рано сутрин, но за съжаление загубих този така добър навик. Освен това повечето от учителите ми се оказаха изключително мили хора, а общуването с тях – приятно и ценно - нещо, в което не вярваме, преди да изкласим. Та научих, че всичко и всички се проявяват спрямо ситуацията, а ранното ставане е добър навик.”
„Никого не съм забравил и често по време на операции, когато правя нещо рутинно и не се налага да съм концентриран, си мисля за онези години… Мислено се връщам в „Новата” гимназия – и най-любимите ми спомени са все свързани с тебе (Цветанка Босева), Наталия (Хаджийска), Краси (Ненова), Лина (Мажгурова) … Вие ме направихте това, което съм в момента! Без вас никога нямаше да имам този шанс!”Из писмо, 2004 г.

„Всичко започна, когато в първи клас изиграх заек в някаква детска пиеса - и оттогава, та не ме е пуснало. В училище започнах със „Службогонци” на Вазов под режисурата на Илия Ганчев. После – „Ние не вярваме в щъркели”, където си партнирах с Христо Ганков и Ангел Енкин. След това сформирахме самодеен състав заедно с няколко ученици от СХУПИ и направихме „Между два стола” на Рей Куни под режисурата на Васил Василв – беше невероятно успешно представление.”

„Точно тогава СОУ „Св. Климент Охридски” стартира новаторски образователен проект съвместно с британския Willesden College, който със своята икономическа и ИТ ориентация се оказа отлична възможност. Тази програма предопредели в огромна степен всички мои следващи стъпки в професионално отношение. Образованието обаче не е само учебни програми – те се сменят с всеки нов министър, че и по-често. Това, което изначално ме впечатли (и според мен се е запазило в училището като атмосфера) е отвореното отношение между „участниците” в образователния процес – учители, ученици, родители. Философията на общуване и работа в училището предполага: преподаватели, чийто принос за образованието на учениците излиза далеч извън рамките на конкретен предмет; ученици, които са способни да оценят и съзнателно да изберат да са част от една наглед твърде освободена и отворена среда, която обаче изисква поемането на много по-голяма отговорност.”

„Училището ни беше подготвило отлично за “предизвикателството” университет и годините минаха бързо и приятно. Особено ценно и полезно от наученото през ученическите години ми беше това по английски език и по математика.”
МАРТИН МАРКОВ – випуск’98, паралелка „Математика с интензивно изучаване на английски език”. Ръководител екип софтуерни разработки в Microsoft Corporation, Redmond, USA.
„Като погледна назад, мога да кажа с пълна увереност, че получих качествено образование и осъзнах отрано в каква област да се насоча. В крайна сметка, лесно осъществимите цели са тези, които обикновено не си заслужават. В трудните цели са скрити най-големите възможности.”
КАЛИНА ДИМИТРОВА – випуск’98, паралелка „Математика с интензивно изучаване на чужд език (английски и немски)”. Завършва Факултет "Изобразителни изкуства” във Великотърновския университет, а в момента учи в Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен, Германия. Участвала е в множество изложби в България и Германия. През 2004 г. печели стипендия за талантливи чуждестранни студенти. Тази година е поканена за участие в две престижни изложби, посветени на 200-годишнината от създаването на Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен.
„Училището ми в Троян е част от разноцветния пъзел на моето детство. С огромна почит и уважение винаги ще си спомням за него и за учителите, държали ръката ми по пътя, който ме отведе към голямото изкуство. Да бъде!”
АНГЕЛ ЕНКИН – випуск’01, паралелка „Математика с интензивно изучаване на английски език”. Завърши архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия - София и работи в голяма проектантска фирма в столицата.
„Като „най-младата” гимназия в община Троян , СОУ “Св. Климент Охридски” се отличава с новаторски дух на преподаване, модерно оборудвана материална база, професионален и амбициозен учителски колектив. И когато един млад човек има възможността да се превърне в част от всичко това, без съмнение то рефлектира не само върху “ученика в него”, а и върху трансформацията му от дете в отговорен и зрял човек, готов да поеме своя път със самочувствие и отговорност. Благодаря на гимназията, на моите учители, на всички, които ни превърнаха в мислещи, способни и можещи хора. Благодаря им за това, че бяха учители, които преподаваха не само чрез учебниците, а и чрез собствения си житейски опит!”