“ОТ МЕН ПАРИТЕ, ОТ ВАС СТРОИТЕЛСТВОТО”
Когато за откриването на “Георги Димитров” дойде тогавашният просветен министър проф. Александър Фол, след като разгледа училището, ме попита: “Директоре, това за училище ли е строено, или за институт?”. А аз още тогава поставих въпроса за нова пристройка. Обосновах се, че иначе ще трябва да учим на две смени, а освен това нямахме училищен салон – нещо задължително за едно модерно училище. Той ме посъветва да кажа същото на предстоящата среща с градското ръководство. Казах го. Министърът заяви пред градската управа: “От мен парите, от вас строителството.”. Обаче от Ловеч не искаха да планират пристройката. Аз всяка година поставях въпроса. Чак през 1990 г., когато решенията на Общинския съвет вече не зависеха от Ловеч, Марин Ганков, тогавашният председател на съвета, включи пристройката в градския план.
ГОНЕХМЕ НАЦИОНАЛНО НИВО
Исках да внасям нови неща в училище. Тогава се говореше за интеграция на обучението с науката и производството. Тръгнахме да сключваме договори за сътрудничество с различни научни институти и с градските предприятия. Посещавахме образцови училища из страната – търсехме какво им е образцовото, та да станем и ние като тях. Исках да гоним национално ниво. Когато трябваше да преименуваме училището, настоявах за “Климент Охридски” – и защото е бил първият български учител, но и заради Софийския университет. Когато отидох в университета, така и им обясних – че училището ни е кръстено на тях, за да сме като тях първи, и искаме да установим връзки за сътрудничество. Канили сме на срещи при нас такива национални имена като акад. Ефрем Карамфилов, проф. Тончо Жечев, проф. Марко Семов, Станка Пенчева, Драган Тенев, Невена Коканова, Павел Попандов, Валя Балканска.
ОТИВАХ НАПРАВО ПРИ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ
Училището ни беше с природо-математическа насоченост. За да не бъде едностранчиво развитието на учениците, решихме да работим за естетизиране на училищната среда. Появи се идеята за музикална паралелка, както и за художествена галерия. Отидох в Съюза на българските художници на “Шипка”6 и ги помолих за каталог. По този каталог се ориентирах – търсех най-известните художници и отивах направо на адресите им. Обяснявах им за нашата училищна галерия и ги молех за картини. Помня, големият художник Васил Стоилов извади десетина и ме остави да си избера една. Поиска за нея 400 лева. Аз ги намерих, изпратих му ги, а той ми ги върна обратно – не е мислел да взема пари от училище, но ме е изпитвал.
интервю на Нели Генкова,
с. Чифлик, 25.04.2006 г.
