• Място на свободен дух и модерни решения

ПОДСКАЗВАТ НИ
**********************************************************************

СОУ „Св. Климент Охридски” е младо училище, което е наследило стари традиции в образованието. Като кадри и като дух то продължава делото на прочутата троянска гимназия.

Архивите на някогашната гимназия, с пожълтели страници и краесловни ерове, могат да ни кажат много. И не е случайно, че документи се пазят както в съответните институции, така и в частни домове. Очевидно троянецът осъзнава смисъла на колективната памет.

Днес, когато тече обществена дискусия за границите на училищните права, възможности и отговорности, много от тези стари листи идват като чакани отговори. Те могат да ни предложат работещи модели, да ни напомнят някои предупреждения или просто да ни разсмеят. Но едва ли ще оставят безразлични замислилите се за посоката на българското училище. И на България въобще.

Каква е точната пропорция между контрол и свобода, традиция и модерност, централизация и местна инициатива? Документите подсказват като отличници в час. Подсказват също,че когато една общност иска нещо, тя намира начините да го постигне. Колкото и спорни понякога да се тези начини.

Пожълтели страници с краесловни ерове. Нека им хвърлим поглед. За да не приличаме на чичко, който дълго си търси очилата, а те са в ръката му.


*********************************************************************


ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ТРОЯНСКА БИТКА


“Реши се да се изпрати в София – МНП (Министерство на народното просвещение – бел. ред.) една делегация с представител на Сдружението, която да направи подробно изложение по въпроса и да застъпи основателното искане на Троян и околията за откриване на 6. клас. Като представител на Сдружението се избра господин Минко Д. Пенов, на когото се отпускат 800 лв. за пътни и дневни от касата на Сдружението.”
Протокол от заседание на комитета при Родителско-учителското сдружение от 20.06.1936 г.


Из рапорта на троянския кмет до министъра на народното просвещение:
“Друг факт: от завършилите същото училище средно 90% всяка година отиват да продължат образованието си в различни средни учебни заведения, а най-много в гимназията в град Ловеч; там има такива понастоящем цяла паралелка VІ клас, завършили миналата година V клас тук. (...) Големият процент учащи се от Троян и Троянско в средните учабни заведения, а след тях – в университетите и академиите, се обяснява с характерното за подбалканското население ученолюбие. (...) Няма ли в Троян достатъчно учебни заведения, които да отговарят на неговия стремеж към просвета, то ги търси другаде, въпреки трудностите. (...) Трети факт: в стопанско отношение Троян и Троянският край са в непрекъснат възход. (...) Дори в годините на общата стопанска криза тук нямаше безработни интелигентни хора. (...) При наличието на тези факти очевидно е, че в Троян има не само условия, но и една твърде нарасла и изострена вече нужда от учебно заведение от по-висок разряд.”
Троянски общински вестник, бр. 11 от 26.07.1937 г.

“Одобриха се направените постъпки от г-н Директора по откриването на 7. и 8. класове. Реши се, при случай че Министерството не разреши благоприятно въпроса, да се изпрати от Сдружението специална делегация със същата цел.”
Протокол от заседание на комитета на Родитело-учителското сдружение от 10.06.1938 .


“Проникналите преди известно време в града сведения, че за предстоящата учебна година завършилите шести клас в Троян ще трябва да се записват за седми клас в Ловчанската смесена гимназия, внесоха основателна тревога и недоумение сред родителите и гражданството, тъй като не преди много времеот всички места имаше уверение, че идната година в Троян ще бъде открит седмият клас. Обаче сведенията, които напоследък са получени от столицата, са от естество да внесат успокоение. (...) Нещо повече: в министерството на просветата са дадени сведения и данни, че родитело-учителското сдружение при гимназията разполага с повече от 100 000 лева за обзавеждане кабинетите и за заплати на учителите до новия бюджет на държавата, независимо от кредитите по бюджета на общината.”
Троянски общински вестник, бр. 6 от 5.07.1938 г.

*********************************************************************


СТОПАНИТЕ

Из протоколите от заседания на Родитело-учителското сдружение:

“Избра се отделен комитет със задача да събира помощи от граждани на Троян и околията, за да може да се обзаведе гимназията с кабинети и пособия.”
7.11.1937 г.


“Реши се също в най-скоро време да се намери начин за направа на нови чинове, необходими поради увеличението на учениците.”
10.06.1938 г.


“Събранието одобри и прие следния проектобюджет:
Приход: от самооблагане – 160 000 лв.; от ф. “Хигиена” – 42 000 лв.; от ф. “Оркестър” – 14 000 лв.; дарения – 70 000 лв.; членски вноски – 7 000 лв.; случайни – 52 000 лв. Всичко – 345 000 лв.
Разход: кабинет по химия – 14 000 лв.; кабинет по физика – 50 000 лв.; кабинет по естествена история – 6 000 лв.; кабинет по телесно възпитание – 60 000 лв.; кабинет по история и география – 7 000 лв.; кабинет по нови езици – 7 000 лв.; кабинет по рисуване – 9 000 лв.; кабинет по ръчна работа – 8 000 лв.; кабинет на лекаря – 3 000 лв.; музика – 30 000 лв.; библиотека – 32 000 лв.; радиофициране на гимназията – 75 000 лв.; водоснабдяване на крило, нужници и игрището – 10 000 лв.; покъщнина – 18 000 лв.; подпомагане на бедни ученици – 5 5000 лв.; канцеларски – 1 500 лв.; награди за абитуриенти – 3 000 лв.; непредвидени – 6 000 лв. Всичко – 345 000 лв.”
11.06.1939 г.


“По въпроса за извънредния доброволен налог на родителите всички членове намират, че е необходимо тоя облог да се направи и за предстоящта учебна година, тъй като много от нуждите за обзавеждане на гимназия и кабинети остават незадоволени. (...) Размерът на облагането за всеки родител ще се определи от специалната комисия. Събирането на налога ще се извърши от комисия – учителите трябва напълно да бъдат освободени от това. Облаганията ще се движат в следните рамки: 50 лв. минимално до 200 лв. максимално. На по-заможни и щедри родители ще се направят специални писма от Сдружението с молба да внесат по-голяма доброволна вноска. (...) На 24 т.м. ще се уреди в салона на театъра родителско-учителска среща – забава с вход 10 лв. на лице. Чистият приход остава в полза на фонд постройка трапезария при гимназията.(...) Реши се да се продадат на търг за изсичане и използване сливовите дървета на игрището при гимназията”
21.03.1940 г.


“В свръзка с искането на Общината комитетът реши да отпусне на Общината заем от касата на Сдружението от 80 000 лв., които да се върнат в срок от шест месеца. Заемът да се осигури чрез даване на лична гаранция от страна на кмета и бирника, които ще подпишат документа като платци. Сумата ще се даде безлихвено.”
22.11.1940 г.

***************************************************************************


ХЛЯБЪТ НА УЧИТЕЛИТЕ

Из протоколите от заседания на Родитело-учителското сдружение:

“ За да могат да се подсигурят заплатите на учителите, назначени тази учебна година, тъй като по бюджет не е предвидено за тях възнаграждение до новата бюджетна година, Сдружението реши необходимите суми да се съберат от родителите като доброволна помощ. За тая цел до 27 ноември т. г. от всеки ученик ще трябва да постъпят по 100 лева.”
7.11.1937 г.


“Реши се също лекторските часове на учителите, които вземат часове свръх определения максимум, да бъдат изплатени от средствата на Сдружението. Това от началото на учебната година до момента, когато горното възнаграждение се поеме от самото Министерство”
19.12.1937 г.


“ При 23 паралелки – наличен учителски състав от 12 учители. Учителите отиват в селата, където дават специални възнаграждения и по-добри материални условия. (...) Комитетът счита, че преди всичко заинтересованите родители трябва да имат грижата с осигуряване на допълнителни възнаграждения на учителите в размер за всеки учител по 200 лева месечно. Трябва да бъдат подпомогнати учителите и с дърва за огрев. Така ще може да се реши поне отчасти кризата за учители.”
2.10.1945 г.


“Директорът изтъкна, че до сега облогът, събиран от учениците от Сдружението, е служил само за издръжка на гимназията, но предвид лошите материални условия, при които работи учителят, последният не може да разгърне напълно творческите си възможности и трябва същият да бъде обезпечен материално.(...) Реши: за учебната 1945/46 г. всеки учител да получи по 1500 лв. месечно възнагарждение, като средствата се вземат от редовните суми на сдружението.”
4.07.1946 г.


“Учителите, които бяха ангажирани с постройката на гостилницата, да им се даде известно възнаграждение.”
7.12.1948 г.



ДЕЦАТА НА ТРОЯНСКО

Из протоколите от заседания на Родитело-учителското сдружение:

“Изтъкна се, че няколкото разпръснати кооперативни гостилници биха могли да дадат още по на евтина цена храната на учениците, ако се образува една единна кооперативна гостилница, близка до Гимназията, където и контролата ще може по-ефикасно да се упражнява.”
1.12.1939 г.


“В театралния салон се състоя родителско-учителска среща. (...) Веселин Калчев прочете реферата си. Той много обстойно и с голяма вещина изтъкна типичните прояви из психиката на средношколника: индивидуализма, романтизма, максимализма, несдържаността и всички ония прояви, които характеризират средношколника.”
31.03.1940 г



“Комитетът на сдружението реши да се свика конференция с всички зъболекари от града под председателството на г-н Директора на гимназията. (...) като се вземат и съответните решения за прегледа на всички ученици и провеждане на общо зъболечение в гимназията. Сдружението реши да се отпуснат от касата му необходимите парични средства за зъболечението на бедните ученици.”
21.12.1941 г.


“ Да се замоли сладкарската кооперация да задоволява най-напред бюфета при гимназията със закуски, а после гражданството. Също сладкарската кооперация да подобри закуските, особено баничките, като в тях се ползва по-качествено сирене или извара.”
18.10.1950 г.


“ Днес се състоя родителско-учителска среща при Троянското народно смесено училище “Васил Левски” при следния дневен ред: 1) “Хигиена на юношеската възраст” – доклад от д-р Цанко Мондешки (...) Въпроси във връзка с доклада: (...) Временно ли е умственото затъпяване на юноша вследствие онанизма?”
10.02.1952 г.


Из “Окръжно до господа директорите на Музикалната и Художествената академия, на учителските институти, гимназиите и гимназиалните клонове” на Министерството на народното просвещение, октомври 1941 г.

“Това окръжно да се прочете и разгледа във всички класове от класните наставници! Желателно е да се умножи и разпространи сред учениците.

Трябва да се помни, че честото изкъпване и преобличане с чисти дрехи предизвиква телесно и душевно ободряване, закалява организма и увеличава неговата издържливост и работоспособност.

Чрез другарството обаче могат да се придобият и пороци, като например употребата на еуфорични отрови чрез пушене и пиене. Пакостите, които могат да нанесат тези отрови на телесното и душевното развитие на младежа, са добре известни.

Книгата е неодушевеният другар на младежа. (...) Нека се помни, че съдържанието на душевния живот зависи от това, което му се поднесе. Площадната и порнографска литература не обогатява душата.С нея човек прахосва само времето си като с лош другар.

Умственият труд уморява бързо нервната система и очите; затова създай си навик да почиваш 10 до 15 минути, след като си работил един час! Тази почивка използвай на открито и в движение, за да освежиш и ободриш нервната система и тялото си и да отстраниш вредите от седящия живот!

Не сядай на работа веднага след обед: кръвта тогава е изместена към коремните органи в служба на храносмилането и мозъкът е сравнително безкръвен, поради което неговата функция е затруднена. Четвърт до половин час след като станеш от обед използвай в лека разходка из къщи или из двора, а след това почини половин час на легло! Подреди следобедната си училищна и общообразователна работа така, че да можеш да я свършиш до 6 часа.

След редовния всекидневен умствен труд е необходимо движение и игра на открито поне през един час. Бавните разходки из градските улици, на които са свикнали твърде много ученици, не донасят отмора, а за телесното развитие те са без всякакаво значение. Вместо тези безсмислени разходки излизай с бърз ход извън града и там играй, тичай, скачай и изобщо извършвай по-усилени телесни упражнения, за да предизвикваш усилено дишане и усилена работа на сърцето.

Неделния ден запази само за по-далечни излети всред природата! Нищо друго не е в състояние да отмори и опресни душата така, както пребиваването сред природата. Изгледът на един природен пейзаж успокоява нервната система, предизвиква висши психически преживявания, възвисява духа и прави човека да се чувства бодър и силен.”



“ГРИЖАТА ЗА НАДЗОРА”

Из протоколната книга на родитело-учителското сдружение:

“Решиха: Да се разпредели града на квартали, като всеки от избраните членове на настоятелството и надзорния съвет – граждани, родители и настойници, взема грижата за надзора на учениците от Гимназията извън училището по начин, какъвто намери за добре, като за всяко провинение съобщава.”
26.11.1939 г.


“Изтъкна се, че болшинството от учениците се движат през деня, па дори и вечер, след определения час по улиците без работа. Затова се реши да се упражнява по-голям контрол върху учениците, като бъдат посещавани квартирите им от членове на комитета”
22.12.1949 г.



Из главните класни книги (дневниците) на 8-мите класове (днешни 11-ти), 1946 година:

“ За танцуване на вечеринка и грубо отношение към дежурния учител се наказва със строго мъмрене, лишаване от кино за 1 месец и поведението се определя от примерно (6) на добро (4).”


“За посещение на жур (“купон” – бел. ред.) и танци поведението се определя от похвално (5) на добро (4).”


“За посещение два пъти на жур, пиене и пушене, се наказва със строго мъмрене пред родителите и поведението се определя от похвално (5) на средно (3).”

(Година по-късно това момиче емигрира в Германия. Там завършва стоматология.)


“За посещение на два жура и зачеркване името си в училищния стенвестник (където се изнасят карикатури на провинили се ученици – бел. ред.) се наказва със строго мъмрене пред родителите и поведението се определя от похвално (5) на добро (4).”

(След време това момиче става виден юрист и работи в няколко големи български града.)

*************************************************************


УЧЕНИЧЕСКИ БЕЛЕЖНИК

Учебен план за гимназиите от 1940 г.
Учебни предмети за ІV гимназиален клас (днешен VІІ): вероучение (религия с история на християнската църква) – 2* , български език и литература – 4 , западноевропейски език – 4, история - 2, математика - 4, химия - 3, естествена история - 3, гимнастика - 2, пение - 1, рисуване - 2, ръчна работа и ръкоделие - 2, стенография (факултативно)- 2.


Учебен план за гимназиите (горен курс на средното трудово-политехническо училище) за 1955 г.
Учебни предмети за ХІ клас: български език и литература – 5, руски език – 3, западноевропейски език – 3, латински език (факултативно) – 2, гръцки език (факултативно) – 2, история – 3, конституция – 1, психология – 2, математика – 4, геометрично чертане – 1, физика – 3, космография (астрономия) – 1, химия – 2, гимнастика – 2.

* брой часове седмично

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник